Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Мар Борянке, кое време станало, пък ти, баби, още вода не си донесла!
Друга една жена, която седеше до сцената, надникна към софрата на чорбаджи Марко и се обърна към публиката:
— Въх бре, хора, уж чорбаджия, пък на софрата му празни паници и сух хлебец!
Имаше и случаи на пряка намеса от страна на публиката в представленията. В една пиеса трябваше да се извърши убийство. То се подготвяше в първото действие и във второто Стоян, който играеше убиеца, трябваше да забие ножа в гърба на противника си. Очакваше го до прозорчето, а когато отвън се чуха стъпките и гласът на врага му, той се скри зад вратата и извади ножа от пояса си. Вратата се отвори и на прага застана Нейчо, който трябваше да бъде убит. В същия миг на сцената скочи баща му, бай Иван Гешев, извика на сина си да бяга, грабна ножа от ръката на Стоян и го насочи срещу него:
— Тръгвай към общината или ще те наръгам!
Стоян се обърка и не знаеше какво да прави, а бай Иван Гешев държеше ножа до гърдите му и му се караше:
— Маскара с маскара! Под съд ще те дам, дето искаш да убиеш сина ми! Откраднал ти бил парите! Моят син на чуждо не посяга. Оназ шафрантия, дето се бъзикаш с нея, тя ти открадна парите, нея дръж!
И даскал Пешо бе сащисан от това нашествие на сцената. Седеше на суфльорското си място в ъгъла, увит като пашкул със завесата, за да не го вижда публиката, и не предприемаше нищо, сякаш допускаше, че в пиесата има и такъв епизод, който досега не е забелязал и не е репетиран. След като си бе отдъхнала от предотвратяването на убийството, публиката с нетърпение очакваше да види как бай Иван Гешев ще се разправи с виновника, без да подозира, че появата му на сцената е самоволна. Всичко това продължи само две или три минути, но за театралното време една такава пауза е катастрофална. В края на краищата даскал Пешо спаси положението. Дадохме му знак да оправи работата, той обеща на бай Иван Гешев да свидетелствува пред съда в негова полза, взе ножа от ръцете му и го избута в гримьорната.
Ние, разбира се, използвахме магическото въздействие на театъра върху селяните като средство за класовото им осъзнаване. Прекроявахме смело всяка пиеса, съкращавахме или променяхме текста, за да го наситим със социално съдържание, подсилвахме класовите сблъсъци. Богатите или по-заможни герои на всяка пиеса на сцената се наричаха изедници, експлоататори, кръвопийци и класови врагове на бедния народ, пропагандирахме кооперативното дело и съветските колхози, равноправието между двата пола, осмивахме религията и буржоазния морал, отхвърляхме всички тогавашни порядки. Цялата работа вършеше всъщност Стоян, аз му помагах само с литературни материали, с които ме снабдяваха другари от града. Тези материали той четеше или преразказваше на селяните, разясняваше им световната политика, спореше с тях, разобличаваше идейните си противници. Знаех всичко това, защото ми пишеше всяка седмица и ме осведомяваше най-подробно за селските работи. Спомням си с каква радост и въодушевление ми разказваше в писмата си колко и какви сказки е изнесъл пред младежите и възрастните в читалището, какви въпроси са му задавали, как повечето от тях възприемали идеята за съветските колхози и двайсетина души вече се записали в партията. И аз вече знаех, че призванието на брат ми не е шивашкият занаят, а обществената работа. При всяка несправедливост на местните власти — в оземляване на малоимотни селяни, в наложени глоби или събиране на разни налози — той заставаше на страната на ощетените и понеже бе по-начетен и осведомен от самите власти, в повечето случаи успяваше да наложи мнението си. Без неговото мнение не се осъществяваше или отменяше нито едно обществено мероприятие, било строеж на чешма, на училище или шосе, така че, макар и млад и неупълномощен от каква да е власт, ставаше център на всяко събитие в селото. Готов бе по всяко време да изостави личните си работи и да не спи по цели нощи, за да пише сказки, да изучава роли от пиеси, да търси квартири на учителите, да урежда вечеринки и томболи, да шие безплатно дрехи на бедни ученици и дори да участвува като съветник в подялбата на семейни имоти.