Хайка за вълци

Помощта, която Стоян ми оказваше, бе преди всичко морална и поради това неоценима. За онова време и за самия него, младеж на деветнайсет години, притиснат от безпросветно невежество и сиромашия, тази помощ бе равна на подвиг. С будния си ум и природна интелигентност той бе прозрял влечението ми към книгите, което с времето се превърна в болезнена страст, и заради мен се лиши от радостите на младостта си. Живееше сам на село, без семейна топлота, без близка душа („Няма да се оженя, докато не завършиш гимназия!“), работеше сам на полето и бе принуден сам да върши домакинската работа, да пере, да си меси и пече хляб. Въпреки това през ваканциите заварвах къщата подредена, като че там бе пипала женска ръка, а него спретнат, чист и бодър, радостно разнежен от срещата ни, прегръщаше ме здраво и ме притискаше до гърдите си. Срещите ни през ваканциите бяха най-големите празници за двама ни, споделяхме всичките си мисли и чувства, които бяха ни вълнували през месеците на раздялата, обсъждахме политическите събития, разказвах му за книгите, които бях прочел и му носех да прочете.

През втората ми коледна ваканция заварих у дома шивачница и шивач. Къщата ни бе много стара татарска къща, вдълбана в земята и плетена с пръти, имаше две стаички и прилепен до тях обор. Стоян бе преградил част от обора с кирпичена стена, отнемайки от жилищната площ на двата вола и кравата, отворил бе врата и прозорец откъм улицата. На тезгяха, покачен на столче, разкрояваше плат майстор Стамо, същият, който бе ушил първия ми ученически костюм. Майстор Стамо работеше в съседното гагаузко село, но Стоян бе научил, че знае да шие градски дрехи, и ме заведе при него. Тогава се поизплаших от Стамо и докато ми вземаше мярка, стоях като на тръни. Беше джудже, не по-висок от метър, с глава на нормален мъж и изплетено от бръчки лице, на гърба и на гърдите си имаше по една огромна буца, та главата му стоеше между тях като глава на костенурка в отвора на черупката. Както ни разказа по-късно, роден бе в Тулча. Занаята изучил при баща си, известен майстор крояч, но и много буден човек. Бунтувал се срещу румънските власти, хвърлили го в някакъв затвор и повече не се върнал у дома си. Сестрата на Стамо била омъжена в друг град, починала била и майка му. Напуснал Тулча, работил в различни селища и се местел все по на юг с цел да се приближи до България. Най-после се настанил в едно селце до границата и чакал сгоден случай да мине отсам. В селцето тайно идвали българи при роднините си, запознал се с един човек, платил му каквото трябва и една вечер човекът го пренесъл с чувал през границата.