Хайка за вълци

Сега усилията на Стоян да преобрази обществото и вярата му, че ще се постигне чрез промяната на облеклото, ме кара да се усмихвам на младежката му наивност. Но в оная вечер, когато лежах под навеса на хамбара, изненадан и смутен от твърдото му и безмилостно отношение към мен, намирах известно упование само в спомените, исках да го видя такъв, какъвто беше по онова време, нежен, милостив и беззаветно всеотдаен на общото благо. С умиление си спомнях как бяхме живели с обич и грижи един за друг. Сиротността и бедността така ни бяха сближили и изравнили, че аз не му казвах „бати“, а го наричах по име, макар да бе шест години по-възрастен. Беше завършил прогимназия с отличен успех в три различни села, защото по онова време прогимназия, пълна или непълна, се отваряше в някои села според броя на учениците. Всяка есен Стоян узнаваше в кое село до кой прогимназиален клас има и ходеше там с кобилата, само през най-тежките зимни дни оставаше на квартира. Без да си дава сметка за състоянието на семейството ни, започна да притеснява майка ни, неграмотна и болнава женица, да го изпрати в града да учи. В семейството ни настъпи най-тягостна атмосфера, от една страна, болестта на майка ни ставаше все по-неизлечима, от друга, Стоян изпадаше в тежка меланхолия, на която така лесно се поддава крехката юношеска душа. Когато почина и майка ни, той не бе на себе си от скръб, галеше ме по главата, утешаваше ме и не ме допусна до мъртвата, да не би да се изплаша. Предполагам, че през тези тежки години той събра в сърцето си оная голяма ненавист и ожесточение към тогавашния бит, към материалната и духовната нищета, които определиха политическите му възгледи за цял живот. След смъртта на майка ни, както става понякога пред бездната на една голяма безизходица, в него настъпи бърза промяна, отчаянието и мрачното му предчувствие за бъдещето се превърнаха във физическа и духовна енергия. Трябва да се учиш, казваше ми той, аз като не успях, ти ще учиш, докъдето можеш и доколкото мога да ти помагам, да се отървеш от тази мизерия и да заживееш друг живот! Говореше ми така, като че ставаше дума за самия него, като че той щеше да живее „друг живот“, отъждествяваше се с мен с най-искрена готовност за всеотдайност и саможертва. И когато започнах да уча и навлязох в света на науката, изкуството и историята, никога и в нищо не открих по-красив пример на братска любов, привързаност и отзивчивост от любовта на Стоян към мен.