Хайка за вълци

Той казваше истината, разбира се, и все пак изпитвах голямо облекчение в театралната си дейност, когато се ожени за Кичка. Тя бе от ония момичета, които в село наричат „оперени“ или „отворени“, а според брат ми — напредничави. Беше една осемнадесетгодишна, мъничка и още по детски крехка, но енергична, сръчна и по женски съобразителна и практична. Оказа се истинска въртокъщница и само за няколко месеца превърна старата татарска дупка в приветлива къщурка. Стоян бе успял вече да поеме в свои ръце цялата просветна и политическа дейност на селото, изнасяше сказки за кооперативното движение, за съветските колхози, за експлоататорския характер на капиталистическата икономика не по-зле от един съвременен лектор, ползваше се с репутацията на учен човек не само в нашето село, но и в съседните села. Можеше да се ожени за по-богато и по-хубаво момиче, но още оттогава гледаше на брака от класови позиции и както ми изповядваше отпосле, единствена Кичка от всички момичета притежавала истински качества на съпруга и другарка в живота. Както той пръв от младежите облече сако и панталон, така и тя първа от момичетата подноси градско облекло; както при него отиваха младежите да им шие нови дрехи, така и при нея отиваха момичетата да вземат кройки за поли и блузи. Кичка не бе първа хубост, ала се обличаше с вкус, носеше прическа бубикоп като учителките и като тях казваше моля, мерси, извинявайте, думи на вежливост, които тепърва щяха да влязат в речника на селската младеж. Бе завършила само първия прогимназиален клас, но също като брат ми бе любознателна, попрочиташе някоя книжка покрай него, обичаше да се „моди“, учеше се на обноски и сред тогавашните селски моми изглеждаше като интелигентна, кокетна и грациозна госпожица, която външните хора вземаха за учителка или за гостенка от града. Всичко това й придаваше чар и омекотяваше остротата на малкото й птиче лице, което в моменти на приятна възбуда ставаше миловидно, одухотворено и дори красиво, оневиняваше и осъзнатото й превъзходство над останалите момичета, с които се държеше ласкаво-снизходително, а зад гърба им се присмиваше. Стоян не се дразнеше от самочувствието й, понеже смяташе, че то е несъзнателно и в него се изявяват положителните страни на характера й — прямота, решителност и готовност да услужва на другите с каквото може. Беше щастлив, че се е свързал с жена, чиито възгледи за живота съвпадат напълно с неговите, преди още да са създали семейство. Кичка му пристана, ала не като другите момичета нощем и в потайна доба, а посред бял ден. Събра чеизеца си в бохчичка и каза на родителите си, че отива при Стоян Кралев да му стане жена. Те не й повярваха, защото не можеха и да допуснат, че без сватове, без момински свян и достойнство ще отиде сама да се хвърли в ръцете на мъж през Великденските пости, и то да прежени по-голямата си сестра. Но Кичка го направи, смело пренебрегвайки тогавашните религиозни и житейски условности, и с това показа, че е достойна за бъдещия си съпруг. След няколко дни поискаха да се венчаят, но поп Енчо ги посъветва да почакат след постите. Стоян и Кичка знаеха, че венчавките не са позволени през постите, възползваха се от случая да обявят черковния брак за религиозен предразсъдък и заживяха невенчани. Такава дързост не бе си позволявал никой, откак съществуваше селото, и не само Кичкините близки, но и всички се опълчиха против тях. С незаконното си съжителство те оскверняваха благословеното от бога и от традицията семейство, даваха пример за явен разврат и свещеникът ги заплаши с отлъчване от църквата. Тримата размислихме добре и решихме, че засега условията не са благоприятни за свободен граждански брак и не бива да скандализираме общественото мнение заради една формалност, която може да подрони авторитета на Стоян, какъвто вече си бе спечелил сред млади и стари.