Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк провери дали маузерът е още в джоба му, извади ключа, а после слезе от ситроена. Около паркинга имаше няколко брези, чиито листа бяха почернели от постоянния поток тежкотоварни камиони.
Maрк се отдалечи малко, облекчи се зад едно дърво и се върна при камиона. Малвина не бе помръднала. Младият мъж се приближи до вратата, зад която седеше тя, отвори я, а после бръкна в задния джоб на джинсите си. Извади откъснатите листове от дневника и ги подаде на Малвина:
– Дръж, прочети това.
Maлвина го погледна учудено.
Марк уточни:
– Това са страници от дневника на Гран-Дюк, част от прословутата му тетрадка. Разследването му. Прочети това. Пасажът дава доста информация. А после ще ти покажа и още нещо.
92 Албумът излиза през 1981 г. – бел. прев.
52
3 oктомври 1998 г., 6 часът и 13 минути
Maтилд дьо Карвил драсна клечката кибрит и я поднесе към газовата струя. Около тенджерата, пълна с вода, избухна синкав кръг от пламъчета, който близна дъното ѝ. Матилд се обърна и погледна за последен път екземпляра на вестник „Л’Ест репюбликен“от 23 декември 1980 година, а после откъсна първата му страница. Смачка я, направи фитил и го приближи до пламъците. Фитилът се огъна, но Матилд дьо Карвил го хвърли в мивката едва когато огънят почерни ноктите ѝ.
Първата страница на вестника вече нямаше да послужи за нищо.
Бе намерила оставения във входното антре плик предишния ден следобед. Както бе поискала от секретарката, вътре бе сгънат вестникът. Очевидно секретарката бе човек, който умее да се справя с трудни задачи. Матилд бе прочела вестника. Необходима ѝ бе само минута, за да разбере... А и как да не разбере... Гран-Дюк не бе блъфирал. Беше прав за всичко. Истината буквално бодеше очите. Но при едно условие, само при едно: ако вестникът бъде отворен осемнадесет години по-късно. Каква ирония! И така... бяха поели по погрешен път от самото начало. Дори по-лошо. Мъжът ѝ се бе държал като най-долен престъпник. Бе убил човек. За нищо! Тя самата също не се бе справила по-добре. Бе си затворила очите. Заради Лиз-Роз. Бе приела действията на съпруга си, макар да знаеше отлично какви щяха да бъдат последиците. Бяха наранили невинни хора. Жертви като тях самите. Истината щеше да излезе на бял свят днес-утре... Тя нямаше смелостта да се изправи срещу присъдата на хората... А що се отнася до Божията присъда...
Матилд натопи пръста си във водата без никакво колебание. Бе хладка. Линда бе горе, в стаята за гости. Спеше. Бе припаднала в салона, след като бе намерила трупа на Леонс. Бе направила десетина крачки, преди да се строполи върху паркета. Матилд ѝ бе дала първо успокоително, а после и сънотворно. Бе я сложила да си легне и бе предупредила съпруга ѝ, че жена му ще спи в „Розре“. Това се случваше понякога, когато Леонс не се чувстваше добре. Той не бе задал никакви въпроси, защото Матилд плащаше добре. А това бе достатъчен довод любимата му да работи допълнително.
Maтилд дьо Карвил отвори един шкаф и извади оттам стъклено шишенце, завито във вестник. Линда щеше са се събуди и първото нещо, което, разбира се, щеше да направи, бе да изтича в полицията. Матилд нямаше да я спре. А и какво можеше да направи? Нямаше да убие това клето момиче! Като размисли за събитията от вчера следобед, си каза, че би трябвало да прояви търпение и да изчака, докато Линда си тръгне. Тогава щеше да остане сама с Леонс, както всяка вечер. И всичко щеше да е много по-просто. Само че да чака, бе свръхсилите ѝ... Часове наред, след като бе получила вестника и след като бе разбрала... През изминалите години бе мислила хиляди пъти да раздаде правосъдие самата тя. Да раздаде правосъдие... Големи думи.
Всичко, с което можеше да се похвали, бе, че бе съкратила страданията на един осакатен нещастник. Бог вече бе раздал правосъдие. А сега бе неин ред да впише угризенията си в равносметката. Ами полицията, скандалът? Е, тя нямаше да е тук, за да се сблъска с тях.
Пръстът на Матилд отново се потопи в течността. Почти вряла! Въздъхна с облекчение. Скоро всичко ще свърши. Изключи газта и изсипа кипящата вода в голяма пръстенооранжева глинена купа, постави я върху сребърен поднос заедно с шишенцето и една малка лъжичка, а после излезе от кухнята.
Изкачи се бавно по стълбището от дива череша. Отвори първата врата вдясно – стаята на Лиз-Роз. Дълго съзерцава огромното помещение, задръстено от играчки и пакети с подаръци. Цената им нямаше значение. Защото на всяка Нова година и на всеки рожден ден те бяха един вид послание на надеждата. Лиз-Роз не бе забравена. Всяка малка свещичка поддържаше вероятността, че тя е още жива. Но вчера следобед искрата окончателно угасна. Леонс напразно бе отнел човешки живот.