Момиче на пружина

„Ние сме в ръцете на капризен бог, който играе в нашия отбор само заради забавлението и който ще си затвори очите и ще потъне в сън веднага щом му станем безинтересни.“

Ужасяваща мисъл. Този човек живееше единствено за съревнованието, заради шахматния двубой на еволюцията, разиграван в глобален мащаб. Истинско упражнение по егоизъм, в което един гигант парира атаките на десетки други, разгонва противниците си като нахални мухи и се смее. Ала всички гиганти рано или късно падат — и какво щеше да стане с кралството тогава? Обля я пот.

Гибънс я следеше внимателно с поглед.

— Други въпроси към мен имаш ли?

Каня се отърси от страха си.

— Сигурен ли си за това? И знаеш какво трябва да направим? Само от един поглед в микроскопа?

Докторът вдигна рамене.

— Ако не ми вярваш, тогава си хващай пътя и действайте по своите си стандартни методи. По учебник право към гробищата. Или пък изгорете индустриалната зона до основи и изкоренете проблема. — Ухили се. — Ето това би било идеално разрешение за вашите белоризци. Тъпо, но мащабно. Министерството на околната среда открай време си пада по крутите мерки. — Махна с ръка. — Засега това нещо не е особено жизнено. Мутира бързо, спор няма, но е крехко, а и хората не са идеалният гостоприемник. Трябва да го втриеш в лигавица — в ноздрите, в очите, в ануса, някъде близо до кръв и живот. Някъде, където ще има условия да се размножи.

— Значи няма страшно? Не е по-зле от хепатит или фа’ган.

— Да, но с много по-голям мутационен потенциал. — Той я погледна. — И още нещо. Източникът на заразата търсете във фабриките. Фабрики, чието производство е свързано с използването на химически резервоари. С култивирането на биологични продукти. Фабрика на „АгриГен“ например. Манифактура за пружинки. Нещо такова.

Каня хвърли поглед към мастифите.

— Пружинките носители ли са на заразата?

Гибънс се наведе и погали едно от кучетата, за да я подразни.

— Ако е птица или бозайник, би могло да е носител. Но лично аз най-напред бих потърсил фабрика, в която има резервоари. Ако бяхме в Япония, бих се насочил най-напред към яслите за пружинки, но тук всеки, зает с производство или обработка на биологични продукти, може да се окаже първичният източник на заразата.

— Какъв вид пружинки?

Гибънс изпухтя раздразнено.

— Не е въпрос на вид. А на контакт. Ако пружинките са били отгледани в заразени резервоари, може да са станали носители. От друга страна, ако оставите този боклучав организъм да мутира, скоро ще зарази достатъчно хора и тогава въпросът за източника ще е без значение.

— С колко време разполагаме?

Гибънс вдигна рамене.

— Това не е като полуразпада на урана или скоростта на ветроход. Не може да се предскаже с точност. Храниш ли добре зверчетата, апетитът им се отваря. Пусни ги във влажен и пренаселен град и те ще разцъфнат. Сами решете колко да се притеснявате.