Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Прочети го на глас — помоли Шанд и щом Лиан изрече и последната дума, той скочи от стола. — Ето че всичко се обърна наопаки.
— Да, всичко!
Лиан пак се вторачи в книгата.
Към полунощ реши да отдъхне от борбата с превода и излезе да се разходи. Пред входа на крепостта срещна Тенсор, който пък бе проверявал охраната на бившата пекарна. Аакимът го погледна с неочаквано дружелюбие. Лиан обаче си знаеше как се мени настроението му.
— Летописецо, дошъл си да ме питаш за Каран ли?
— Каран?… — повтори изумено Лиан, изобщо не го разбра.
— Малко преди да замине, тя дойде да научи от мен има ли в Шазмак още тайни входове. Обясних й как да мине по петия път. Не ти ли спомена?
Лиан само помнеше как Каран се пъхна за малко в леглото. Значи наистина се е отправила към Шазмак с Мейгрейт.
— Не. Всъщност идвам с молба да провериш моя прочит на откъс от „Предания на аакимите“.
— Учудих се на твоята самонадеяност да превеждаш от нашите писания, без първо да се посъветваш с нас. Но сега е все едно. Кажи ми откъса.
Лиан цитира изреченията.
— Изразът, който ме затрудни, е „кхаш-зик-макатзах“. Аз го разбрах като „трите и едното“, а Мендарк прие това като знамение, че флейтата трябва да бъде сътворена наново.
— Ех, да знаех, преди да започнем работата… Нищо вярно няма в твоя превод.
— Но какъв е смисълът на думите?! — омърлуши се Лиан.
— Не е „трите и едното“, а „трите в едното“.
— Трикръвната… — смънка Лиан смразен.
— Да, трикръвната — като ехо отвърна Тенсор.
Лиан отвори уста, но от гърлото му не се чу нито звук. Неговата некадърност бе обрекла и Мейгрейт, и Каран.
— Допуснал съм ужасна грешка. Трикръвната е от Аакан, Талалейм и Сантенар. А инструментът щял да бъде изгубен при възстановяване на равновесието. Или… това се отнася за Каран?
— Не знам, летописецо.
Лиан се върна тичешком в библиотеката. Огледалото бе подмамило Мейгрейт да отиде в Шазмак. Ако предсказанието беше правдиво, тя щеше да умре там, вероятно навличайки гибел и на Каран. До края на нощта ровеше в бележките и спомените си, но нищо повече не изясни. В часа преди изгрева задряма, подпрян на масата. Сънува „Преданието за Мендарк“ и изведнъж всички късчета се наместиха в пълна картина. В хладната свежест на утрото прозря лъжата, но чие дело бе тя — на Мендарк или на Игър?
Продължи да търси улики, докато слънчевите лъчи не проникнаха през прозорците. У него не оставаха много съмнения, но как да потвърди правотата си? „Ще предизвикам Мендарк, да видим какво ще се случи. Ако не, ще си опитам късмета с Игър. Стига да остана жив, когато Мендарк побеснее!“ Лиан намери един недорасъл вестоносец и го изпрати да повика в библиотеката Мендарк, Игър и Шанд с новината, че е стигнал до важно разкритие.
— Хайде казвай! — несдържано заповяда Игър още с влизането си.
— Това ще привлече вниманието ти — обеща Лиан. — Ще признаеш, че е много важно.
Очите на пълководеца заискриха, но той предпочете да не разпитва.
Дотича и Лилис да вземе нещо по заръка на Надирил.
— Остани за малко — спря я Лиан. — Може би ще чуеш нещо, което ще бъде интересно и за Надирил.
Мендарк се появи последен.
— И защо ти трябваше да ме разкарваш дотук? — осведоми се свадливо.
Имаше изнурен вид, като че бе будувал цяла нощ. Лиан се взря в него и откри издайническите белези на бързо остаряване.
— За да бъда точен, ще ви кажа, че направих две открития. Ето го и първото. Тенсор най-после ми вкара ума в главата.
— Тенсор, значи! — озъби се Магистърът. — Вече ме настройваш да не те слушам. Не протакай! Времето е ценно.
— Сбъркал съм в превода си от „Предания на аакимите“. Инструментът не е „трите и едното“, тоест флейтата, а „трите в едната“ — трикръвната. Тъкмо тя ще бъде изгубена.
— Напълно излишно е било да създаваме флейтата — намеси се Игър. — Аз съм бил прав.
— Да — натърти Лиан.
— Безсмислици! — възпротиви се Мендарк. — Както и да е, сега я имаме и ще я използваме.
— Но Мейгрейт отиде в Шазмак — опита се да го вразуми Лиан. Ако се опита да възстанови равновесието, свършено е с нея.
— Щяла да възстанови равновесието] — надсмя му се Магистърът. — Дрън-дрън! Ти просто потвърди едно отдавнашно мое подозрение — под маската на майстор-летописец сме приютили самозванец. Да, с дарба на разказвач, с омайващ глас, но кухичък отвътре. Защо да недоумявам, че не се справяш с моето предание.
На Лиан му дотегна от подигравки.