Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Да му метнем ли очната ябълка, капитане! — Джабрил сякаш просто очакваше, но си личеше, че мъжете зад него са твърде въодушевени.
— Май искате рано-рано да опитате от равните дялове, а? — Локи се престори, че мисли задълбочено, и се обърна към Калдрис, колкото да улови тайния сигнал на морския майстор за недвусмислено „не“. Точно както бе очаквал, и би могъл да изтъкне основателни причини и без да му подсказват. — Не става, момчета. Знаете, че не бива. Още не сме си оправили кораба, както трябва — няма смисъл да се сбиваме с нечий чужд. Четвърт от нас още не стават за работа, а пък за битки да не говорим. Имаме прясна храна, чист кораб и цялото време на света. Ще ни изпаднат и по-добри възможности. Дръж курса, мастер Калдрис.
— Ест, държа курса!
Джабрил го прие — Локи бе открил, че този мъж притежава здраво ядро от здрав разум и доста големи знания за всяка страна от живота на борда на кораб, с което превъзхождаше Локи в това отношение. Бе отличен помощник, още един подарък от съдбата, за който трябваше да благодари. Мъжете зад Джабрил обаче… Локи инстинктивно усещаше, че имат нужда от задача, която да смекчи разочарованието им.
— Стрева — обърна се той към най-младия. — Вдигни лага на кърмата! Мал, ти наблюдавай пясъчния часовник, който отбелязва минутите! Докладвайте на мастер Калдрис. Джабрил, знаеш ли да боравиш с рефлексен лък?
— Да, капитане. Къс лък, рефлексен лък, дълъг лък. С всички тях уцелвам прилично.
— Имам десет в един шкаф долу в трюма на кърмата. Лесно се намират. Имам и към двеста стрели. Измайстори мишени за стрелба от зебло и слама и ги монтирай на носа, та никой да не получи неприятна изненада в гъза. Почни да обучаваш момчетата на групи, когато времето го позволява. Като му дойде времето най-сетне да погостуваме на някой друг кораб, искам добри стрелци по мачтите.
— Чудесна идея, капитане.
Това поне като че върна възбудата на моряците, обикалящи наоколо по квартердека. Повечето последваха Джабрил през един капак към главната палуба. Интересът им наведе Локи на друга мисъл.
— Мастер Валора!
Джийн беше при Мирлон, готвача, и проверяваше нещо на малката тухлена печка, стърчаща на бака. Той махна на Локи, че го е чул.
— До залез искам да съм сигурен, че всички мъже на борда знаят къде се намират всички шкафове с оръжие! Сам се погрижи!
Джийн кимна и се върна към заниманието си. Според Локи идеята капитан Равел да иска всеки мъж да е наясно къде са оръжията на кораба — освен лъковете имаше и брадви, саби, тояги и няколко пръта — щеше да се отрази много по-добре на духа им, отколкото ако той предпочиташе да ги държи заключени или скрити.
— Браво — подхвърли му тихо Калдрис.
Мал наблюдаваше как последните няколко песъчинки в часовника, прикрепен на бизанмачтата, изтекоха, обърна се към кърмата и извика:
— Дръж курса!
— Седем и половина възела! — провикна се Стрева след малко.
— Седем и половина — повтори Калдрис. — Много добре. Поддържаме горе-долу стабилна скорост, откакто напуснахме Верар. Добре вървим.
Локи хвърли поглед крадешком към клечките, забити в дупките на навигационната дъска на Калдрис, и компаса в компасната будка, който показваше, че са се отклонили само на косъм западно от южната посока.
— Много добра скорост поддържа — измърмори Калдрис, захапал пурата си. — Ще ни закара до Островите на призрачните ветрове може би за две седмици, смятано от днес. Не знам за капитана, но ако пристигнем няколко дни по-рано, ще се почувствам страшно по-добре!
— Дали ще се задържи? — Локи говореше възможно най-тихо, без да се налага да му шепне на ухо.
— Добър въпрос. Краят на лятото е странно време в Пиринчено море — там някъде вилнеят бури. Усещам го с кокалите си. Много са далече, но ни чакат.
— О, великолепно.
— Ще се оправим, капитане. — Калдрис извади пурата от устата си, изплю нещо кафяво на палубата и пак я пъхна между зъбите си. — Факт е, че се справяме съвсем добре, да се слави Господарят на ненаситните води!
13
— Убий го, Джабрил! Пронижи го в сърцето, мамка му!
Джабрил стоеше в средата на кораба срещу един фрак (дарен от раклата на Локи), прикован към широка дъска и подпрян на главната мачта, на около трийсет крачки нататък. И двете му ходила опираха в грубо начертана върху дъските на палубата тебеширена линия. В десницата си държеше нож за хвърляне, а в левицата — пълна бутилка с вино, според правилата на играта.