Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Мастер Калдрис, сега ще те видим разбираш ли си от работата! — провикна се Локи, неспособен да прикрие веселието си.
„Червеният вестоносец“ потегли на юг, опънал марсели и брамсели, като добре се възползваше от силния вятър, духащ западно от континента. Носът му пореше плавно спокойните тъмни води, а палубата под краката им бе наклонена почти незабележимо дясно на борд. Добро начало, помисли си Локи — добро начало на едно налудничаво начинание. Когато нагласи по-голямата част от екипажа на временните им позиции, той си открадна няколко минути на хакборда — наблюдаваше отраженията на двете луни по леките вълни на дирята им.
— Ама страшно се кефиш, капитан Равел. — Джийн застана до него на хакборда. Двамата крадци си стиснаха ръцете и се ухилиха един на друг.
— Сигурно — прошепна Локи. — Това сигурно е най-смахнатото нещо, което сме правили някога, така че сме длъжни да се кефим, да му се не види!
— Екипажът засега май вярва на театрото.
— Е, току-що са излезли от подземието. Уморени, недохранени, възбудени. Ще ги видим колко са умни след няколко дни храна и работа. Богове, поне на нищо не му сбърках името.
— Трудно е за вярване, че изобщо се заловихме!
— Знам. Още не мога да повярвам, че е истина. Капитан Равел. Помощник-капитан Валора. По дяволите, лесно ти е на тебе! Аз трябва да свикна да ме наричат „Орин“, а пък ти си остана Жером!
— Не виждах смисъла да си усложнявам живота — за това си имам теб.
— Я внимавай да не наредя да те набият с камшик на перилата!
— Ха! Един капитан от флотата вероятно би могъл. Но помощник-капитан на пират не е длъжен да търпи това. — Джийн въздъхна. — Мислиш ли, че някога пак ще видим континента?
— Аз имам сериозно намерение, по дяволите — отвърна Локи. — Имаме пирати за ядосване, щастливо завръщане за уреждане, Страгос за усмиряване, противоотрова за намиране и Рекин, когото да оберем до шушка. За два месеца в морето може и да добия поне най-малка идея как точно да стане!
Те се загледаха в оставащия все по-назад Тал Верар, в сиянието, обгръщащо Златните стъпала, и пламтящите факли на Кулата на греха, които бавно изчезваха зад тъмната грамада на югозападния полумесец на града. После поеха по навигационния канал между стъклените рифове В Пиринчено море към опасностите и пиратството. Надалече — за да намерят война и да я донесат обратно, в угода на Архонта.
12
— Платно! Платно два румба ляво на борд откъм носа!
Викът се процеди от горе на третата сутрин от плаването им на юг. Локи седеше в каютата си и разглеждаше мътното си отражение в нащърбеното огледалце, което бе сложил в сандъка си. Преди да потеглят, той използва малко алхимия от маскировъчния набор, за да възстанови естествения цвят на косата си, и сега по бузите му изникваше фина сянка в почти същия оттенък. Още не бе сигурен дали да се обръсне, но щом чу вика от горе, престана да мисли за брадата си. Мигом изскочи от каютата, изкачи се по разнебитените стъпала на тъмната каюткомпания и излезе на квартердека под ярките утринни лъчи.
Високо горе бели перести облаци замрежваха синьото небе като струйки тютюнев дим, отлетели далеч от лулите на тези, които са ги издухали. Откакто излязоха в открито море, вятърът им духаше отляво и „Червеният вестоносец“ бе леко наклонен дясно на борд. Постоянното люшкане, скърцане и клатушкане на палубата бяха напълно чужди на Локи, който прекара последното си и единствено плаване по море затворен в килията заради болест. Ласкаеше се, че тренираната му гъвкавост на крадец доста му помага да се преструва на стабилен на палубата, но избягваше да се мотае твърде много по нея, за всеки случай. Ала поне този път явно беше неподатлив на морската болест и за това благодареше пламенно на Уродливия страж. Мнозина на борда нямаха тоя късмет.
— Какво става, мастер Калдрис?
— Радваме се на прекрасно утро, капитане, а вахтеният на мачтата казва, че имаме бяло платно два румба ляво на борд откъм носа!
Калдрис тази сутрин сам бе поел руля и пускаше малки облачета от евтин, купен на намалена цена тютюн, който вонеше на сяра. Локи набърчи нос.
Той въздъхна скришом, извади възможно най-внимателно далекогледа си и забърза напред по бака към перилата на десния борд на носа. Да, ето го — там долу, мимолетно мярнало се бяло петънце, едва видимо над тъмносиния далечен хоризонт. Когато се върна на квартердека, Джабрил и още няколко моряци се въртяха наоколо и очакваха какво ще отсъди.