Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Заплата — първи се изказа Атълстън Кросбоу. — Ние работи една година, къде заплата? — уточни той.

Арн веднага преведе въпроса на арабски и установи, че той предизвиква оживление из цялата зала.

Един предложи да се обсъди също въпросът за работното облекло. Старият Ибрахим, най-уважаван сред последователите на Пророка и единствен упълномощен да говори от името на всички, добави, че трябва да се реши един проблем, не достатъчно добре изяснен до този момент — проблемът с почивните дни, отредени по Божията воля.

Само миг по-късно мълчанието на залата беше просто спомен, хората се прекъсваха взаимно и се наложи Ибрахим и Арн да извисят глас, за да възстановят реда.

Първото решение се отнасяше до заплатите. Събранието смяташе, че е по-добре в края на всяка година да се получава дължимото за периода, отколкото да се взимат накуп възнагражденията за пет години, непосредствено преди отпътуването за родните земи. Основният проблем се състоеше в намирането на място за съхранение на златото и среброто, от които всъщност нямаше полза във Форшвик. Нямаха никакво основание да се съмняват в дадената от Арн дума, а златото им щеше да е наистина на сигурно място в Арнес, крепостта на техния господар.

Въпреки това Арн реши, че ще изплати всички заплати в жълтици веднага след предстоящото си посещение при брат си по Коледа — най-големия християнски празник.

Въпросът за работното облекло беше по-лесен за разрешаване. Повечето от присъстващите знаеха от какво се нуждаят в ковачницата, в стъкларската или в каменоделската работилница. Арн ги увери, че изработването на необходимите дрехи ще бъде основната задача на сарачите през зимата, понеже това облекло трябваше да се подсили с кожа.

Най-деликатен беше въпросът за почивния ден: петък или неделя? Не бе за препоръчване да се гаси огънят в стъкларската работилница или в ковачницата два пъти седмично. По-безпроблемна беше неделя, защото там се трудеха много християни, особено ако се смятаха и крепостните от Форшвик. Те можеха да работят в петък, а правоверните — в неделя. Но със стъкларската работилница нещата стояха другояче — там всички с изключение на братята Вахтиян бяха мюсюлмани.

Арн попита брат Гилберт как са постъпили при строителните работи в Арнес, но последният се притесни и трябваше да отговаря шепнешком, че там неделите минаваха за петъци и че никой не протестираше. Думите му предизвикаха шумна реакция и гневни погледи от страна на тези, които бяха участвали в изграждането на укрепленията. Явно ги бяха излъгали относно петъците и неделите.

Арн прекрати прекалено разгорещеното недоразумение, като обяви, че през зимата във Форшвик мюсюлманите ще почиват в петък, а християните — в неделя. Засега темата беше изчерпана. А как щяха да се организират нещата в Арнес напролет, предстоеше да се обмисля.

Присъстващите на този пръв майлис не бяха напълно удовлетворени, но в това нямаше нищо необичайно.

Арн и Сесилия бяха по-загрижени за датата на освобождаването на крепостните. Те прекараха доста вечери в стаята си в компанията на брат Гилберт, за да обсъдят този въпрос без свидетели, така че тайната да остане добре пазена до самото й изпълнение. За по-сигурно те разговаряха на латински.