Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      Най-накрая имам възможността да се срещна с всички вас - започна Нина, когато представянето приключи. - Е, почти с всички. Очевидно е, че господин Такаши не успя да дойде.

-      Така е, за съжаление - съгласи се Уордън. - Всъщност точно той беше човекът, който ни убеди колко важна е земната енергия. Ако е възможно тя да бъде впрегната, разбира се. С ваша помощ това ще стане реалност. - Мъжът посочи към ку­фарчето. - Една от причините да изберем този хотел като място за срещата е, че планината е естествена пресечна точка на земна енергия. Когато съедините статуетките, ще се повтори същият ефект като онзи в Токио, така ще можете да посочите точното местонахождение на метеорита.

Нина забеляза, че нито един член на Групата не показа и кап­ка съжаление за смъртта на Такаши. За тях кончината на мъжа беше просто обикновено неудобство - нищо, за което да се про­яви някаква емоция.

-      Нека не прибързваме - каза Уайлд. Гласът ѝ беше изпъл­нен с пренебрежение.

Това определено накара присъстващите да проявят емоция: шок, оскърбление от незначителното, но безспорно предизви­кателство. Те смятаха, че тя е готова да стане част от техния план; съпротивата ѝ не беше част от дневния им ред.

-      Някакъв проблем ли има, доктор Уайлд? - попита Мееркригер, старческият му глас беше груб като кората на дърво.

-      Първо искам да получа отговори на някои въпроси.

-      Разбира се - спокойно отговори Уордън. - Бихме желали да се чувствате напълно удобно в ролята си. Какво искате да научите?

-      Като за начало повече за метеорита, така наречения атлантски небесен камък. Смятате, че е съставен от естествен свръхпроводим материал, нали?

Уордън кимна.

-      Точно така. Не знаем колко е голям, но предполагаме, че ще можем да извлечем достатъчно метал, за да снабдим няколко станции за събиране на земна енергия.

-      Това не е всичко, нали? Връзката, която изпитах с камъка, когато съединих трите статуетки в Япония, предполага, че той е дълбоко свързан с живота на Земята, че е изиграл съществена роля в създаването му.

Никой от милиардерите не продума, но Нина забеляза рязка промяна в настроенията им. Някои леко присвиха очи или наб­ръчкаха почти незабележимо чела. На лицата им бяха изписани предпазливост, притеснение, дори дълбоко подозрение, че же­ната знае повече, отколкото трябва.

-      Вие не мислите ли така? - добави Нина, като по този начин се опита да си изпроси отговор.

-      Такава е и нашата теория, да - най-накрая продума Уор­дън. - Основните градивни елементи на живота са били заложе­ни от паднали комети скоро след появата на Земята, но небесни­ят камък е донесъл нещо друго, нещо по-... по-комплексно. Не знаем откъде е дошъл - Марс, може би Венера, преди да стане толкова гореща, или от някоя друга планета, която вече не съ­ществува. Това сега не е от значение. Важен е крайният резул­тат. Независимо какви процеси са протекли, животът на Земята се е зародил след падането на метеорита, вероятно с помощта и на земната енергия. Камъкът е част от нашия свят... част от нас.