Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Каква е тази история с изчезването? - попита той съдържателя.
- Мръсна работа. Станало е в гора на час път от тук. Една нещастна жена е убита и петнайсетгодишно момиче е отвлечено. Всички щатски полиции го търсят.
- Как да стигна до Орора?
- Тръгнете по път № 101 в източна посока. Като стигнете до океана, свивате по път № 1 в южна посока.
Подтикван от някакво предчувствие, Джей Кейлъб отиде в Орора. По път № 1 два пъти го спираха за проверка, а когато минаваше покрай гъстата гора на Сайд Крийк, можа да установи мащабността на операцията - много линейки, навсякъде полицаи, кучета и голяма суетня. Продължи до центъра и малко след пристанището спря пред един препълнен с клиенти дайнър на главната улица. Влезе и се отправи към бара. Очарователна млада блондинка му сервира кафе. За част от секундата му се стори, че я познава. Всъщност за пръв път в живота си идваше тук. Загледа се в нея, тя му се усмихна, после видя името й на баджа: Джени. И внезапно се досети - жената на скицата, нарисувана от Лутър с въглен, която особено му харесваше, беше тя! Добре си спомняше надписа на гърба: Джени Куин, 1974 г.
- Мога ли да ви помогна, господине? - попита Джени. - Изглеждате объркан.
- Аз... Нещо ужасно се е случило тук...
- На мен ли го казвате? Още не знаем какво е станало с момичето. А е толкова млада! Само на петнайсет. Познавам я добре, защото работи тук в събота. Казва се Нола Келерган.
- Ка... Какво казахте? - заекна Джей с надеждата, че не е чул добре.
- Нола. Нола Келерган.
Като чу за втори път това име, почувства, че му се завива свят. Пригади му се. Трябваше да се махне от тук. Да отиде някъде надалече. Остави десет долара на барплота и избяга.
Щом влезе вкъщи, Надя веднага разбра, че съпругът й е разстроен. Спусна се към него, а той почти рухна в ръцете й.
- Господи, Джей, какво става?
- Преди три седмици с Лут бяхме за риба, спомняш ли си?
- Да. Наловихте от онези костури, които не може да се ядат. Но защо говориш за това?
Джей разказа на жена си за този ден. Било неделя, 10 август 1975-а. Лутър бил пристигнал в Портланд предишната вечер. Смятали да отидат за риба на едно езерце рано сутринта. Денят бил хубав, рибата кълвяла, седели на много спокойно място, където никой не ги безпокоял. Докато отпивали от бирата си, двамата си говорели за живота.
- Тряпфа да ти кажа, татко - подзел Лутър. - Срещнах една изключителна жена.
- Наистина ли?
- Да. Необикнофена. Сърцето ми бие, като я фидя, и знаеш ли, и тя ме обича. Каза ми го. Някой ден ще ти я предстафя. Сигурен съм, че много ще ти хареса.
Джей се усмихнал.
- Тази млада жена има ли си име?
- Нола, татко. Касфа се Нола Келерган.
Припомняйки си този ден, Джей Кейлъб обясни на жена си: „Нола Келерган е името на момичето, което са отвлекли в Орора. Мисля, че Лутър е извършил някаква огромна глупост“.
В същия момент Сила се прибра вкъщи и чу думите на баща си. „Какво значи това? - извика тя. - Какво е направил Лутър?“ След като й обясни ситуацията, Джей й нареди да не казва на никого. Никой не трябваше да знае за връзката между Лутър и Нола. След това цяла седмица прекара по пътищата - търсеше сина си най-напред в Мейн, после по цялото крайбрежие, от Канада до Масачусетс. Обиколи отдалечените места, езерата и колибите, които синът му харесваше. Казваше си, че може би се крие някъде там, изпаднал в паника, преследван като диво животно от цялата полиция на страната. Не откри и следа от него. Чакаше го всяка вечер, заслушан в най-малкия шум. Когато се обадиха от полицията да съобщят за
смъртта му, изпита почти облекчение. Заповяда на Надя и Сила никога да не споменават тази история, за да не омърсят паметта на сина му.
*
След като Сила завърши разказа си, Гахалоуд попита:
- Да не би да ни казвате, че според вас брат ви е имал нещо общо с отвличането на Нола?
- Той се държеше странно с жените. Обичаше да ги рисува. Особено русите. Знам, че му се случваше да ги рисува тайно, на публични места. Така и не разбрах какво толкова му харесваха... Тъй че, да, мисля, че е могло да се случи нещо с онова момиче. Баща ми смяташе, че Лутър е превъртял, че тя му е отказала и той я е убил. Когато от полицията се обадиха да ни съобщят, че е мъртъв, баща ми дълго плака. Чувах го да шепне през сълзи: „По-добре, че е мъртъв... Ако го бях намерил, мисля, че щях да го убия. За да не свърши на електрическия стол“.
Гахалоуд поклати глава. Пак хвърли бърз поглед към вещите на Лутър и извади един бележник.
- Това почеркът на брат ви ли е?
- Да, записвал си е как се подкастрят розите. Той се грижеше и за розите на Стърн. Не знам защо е запазил тези бележки.