Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Аз, вашата робиня, допуснала ли съм до ден-днешен някаква глупост, някаква грешка?

„Аллах ни гледа сега! – си каза Сюлейман. – Оттогава досега Хюрем не е допуснала нито една грешка спрямо мен. Нито към мен, нито към майка ми, нито пък към Великата Османска империя. Само дето не обича великия везир, и дотам. Ибрахим също я мрази, но не се издава" Нали знаеше колко е ловък дългогодишният му приятел. Ако останеше на великия везир, една секунда нямаше да държи Хюрем в двореца, щеше да прибере Гюлбахар. Но Хюрем нито веднъж не беше злословила пред него срещу Гюлбахар и престолонаследника принц Мустафа, никога не му беше натривала сол и пипер на главата.

Падишахът усети как гневът се изпарява от главата му. Знаеше си, че има слабост към тази жена, но не се и оплакваше от това. Ето този неин поглед, тази й усмивка, къдрицата от косата, премрежените очи,, Тя направо му вземаше ума.

„Но нещата с този прокажен зет стоят по друг начин!“ – си измърмори наум и се опита отново да разпали стихващия гняв. Това беше същинско бедствие. Ужасно бедствие. Нали из цялата страна щяха да си подхвърлят: „Що за султан е този Сюлейман, та ще дава дъщеря си на един болен от проказа човек?“

– Какво тогава, Хюрем? – втвърди отново тона си той. – Щом като разбираш толкова много от всичко, а пък и познаваш мъжете, какво ще ме посъветваш? Че късметът на дъщеря ни е в някой, чиито меса се разкапват? Нали лично си се видяла с този човек, седяла си с него, приказвала си. Ти, Хюрем ханъм, си вкарала в моя дом един прокажен? Ами ако сега заразата от това зло плъпне навред?

– Ето къде ми е сърцето! Кажете ми да се разкъсам и да го изхвърля! Ето къде ми е преклоненият врат. Повикайте палача да ми вземе душата. Но аз нямам никаква грешка. Рюстем ага едва забележимо накуцва.

И толкоз. Това съм го казала вече на своя господар. Не го криех. Но бих ли могла да реша, че най-достойният съпруг за нашата дъщеря щеше да е един болен от проказа човек?!

За момент пред очите й изплува присмехулното лице на Мерзука: „И бездруго проклетията не се забелязва толкова лесно. Особено ако е там!“ Веднага прогони тази картина. В мислите й обаче се прокрадна подозрението: „Ами ако наистина Рюстем е прокажен? Ако месата му се разкапват на такова място, където не се вижда? Е, тогава сбогом Хюрем! Край с живота ти. Историята ще те описва вече само като жертва на проказата“.

С усилие допълни: – Явно искат да оклеветят Рюстем ага. Целта им е да го унизят в очите на нашия господар и да развалят цялата работа.

„Възможно е! – замисли се султан Сюлейман. – Кой не би искал да има толкова красиво момиче като Михримах, още повече – дъщеря на владетел. Какво не би сторил да я притежава?“

– Добре де, моя Хюрем! – откликна той с последните искрици гняв. – Кой би могъл да подхвърли тази клевета? На кого би послужила тази интрига? Тя е в устата дори на току-що постъпилите момченца в Ендерун. Готвачи, слуги, всякакви, си говорят само за това. Чухте ли, падишахът давал дъщеря си на един прокажен!“

Да, точно в това беше проблемът. Кой беше врагът на Рюстем, пуснал тази клевета? Кой беше причината сега дворецът да се тресе така?