![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– По-добре да беше попитала дали са казали на Михримах. Еее, дали го е чула? Сигурно страшно се е зарадвала!
– Не мисля, че вече го знае. Откакто се захвана с работата по галерите, не излиза от корабостроителницата. Ще речеш, че не Хайредин паша, а нашата принцеса строи флотилия. Обикаля по всички докове, пита и разпитва майсторите. Бива ли принцеса да прави такива работи? На кого се е метнало това момиче?
Мерзука веднага се усети, че и това беше толкова глупаво, колкото и въпроса на Хюрем. Човекът, на когото се беше метнала Михримах, стоеше пред нея. Нали крушата не пада по-далече от дървото?
– За бога, остави я да се занимава с тази работа. Да се молим да не го е чула. Поне докато се разбере истината. И без това не го вярвам!
Тя не спираше да мачка и усуква дрехата си, още не се беше съвзела от шока. Въобще не беше очаквала подобно нещо. Не само не беше очаквала, ами дори не й беше идвало и наум, нито си го беше представяла. Кой би помислил, кой би допуснал такова нещо! Ако беше истина, тя щеше да изпадне в ужасна ситуация. Първо – падишахът щеше да побеснее. Второ – тя трябваше отново да търси съпруг за Михримах.
Друг съпруг, в когото нямаше да се усъмнява и за миг, че ще изпълнява нейния план. Щеше да се наложи да се замисля отначало абсолютни всичко. А времето я притискаше, тя трябваше да задейства плана си час по-скоро. Това не беше работа ей така, за една нощ, за една седмици, за един месец. Трябваше добре да се опече, а не да се закърпва оттук оттам. Сновеше из стаята с хиляди мисли в главата. Мерзука я изчакваше, без да се обажда. Тя прекрасно знаеше какви опасности крие мълчанието на Хюрем.
– Не вярвам на хората! – измърмори Хюрем.
Дойде при Мерзука и гневно се изправи отпреде й:
– Не може така! Чиста интрига! Кой знае кой от везирите я е скалъпил!
Татарката наведе глава: „Какво да се прави!“.
– Видях се с този човек, говорих с него доста време. Ако имаше нещо такова, щях да го разбера!
Ядоса се и на Мерзука, че не реагираше.
– Какво ме гледаш, Мерзука! Права ли съм? И ти го видя? Възможни ли е такова нещо?
Тя вдигна рамене и измърмори:
– Наистина! На пръв поглед нищо му нямаше! – сетне не се сдържа и се засмя: – Може тая проклетия да е на някое скрито място. Ако е там...
За миг Хюрем я погледна с недоумение защо ли се смее, после се сети.
– Не е смешно! – въздъхна.
Приближи се до ухото на Мерзука:
– Не забравяй, че тази работа е важна за мен точно толкова, колкото и за теб.
– За мен ли?
– Какво си мислиш! От това зависи животът на всички ни. Или и ти като Михримах си въобразяваш, че Гюлбахар и синът й ще ви пожалят душичките?
Мерзука се накани да каже нещо, но Хюрем я изпревари:
– Лъжеш се, сладурче! Онази грузинска вещица няма да ви остави живи – не само теб, ами и всички от моето обкръжение. Ще накара сина си да ви избие до крак.
Отново потъна в размисли и взе да кръстосва из стаята. И двете загубиха представа колко време продължи това. После Хюрем нареди:
– Сега тръгвай! Веднага! Намери Джафер и му кажи какво става.
– Джафер знае. Той ми го каза.
– Като е знаел, направил ли е нещо! Да беше запушил устата на тоя, й тоя дето е пуснал слуха!
– И каква полза? Приказката вече била тръгнала.
– Изпрати Джафер при мен! Вие двамата ще се хванете ръка за ръка, ясно ли е, и ще проучите кой стои в дъното на тази работа. Да няма: „Не го открихме!“. Ще го откриете!
Хюрем още малко продължи да обикаля стаята.
– Дали вече знае? – спря се тя пред Мерзука. – Как мислиш, дали е стигнало до ушите на господаря?
Точно в този момент на вратата се почука. Изтръпнаха и двете. Хюрем се престори, че не го е чула. Отново се почука.
– Какво има?
Лицето й бе почервеняло от яд.
Една от придворните отвори и си подаде главата.
– Господарят ви очаква! – оповести и набързо затвори.
Знаеше, че ако не го направи, към главата й щеше да полети чехъл.
– Чул го е! – прошепна Мерзука.
***
Още от прага забеляза, че падишахът е объркан и гневен. Тръгнеше ли из стаята три крачки назад, пет напред, с ръце на гърба и леко наведена напред глава, на Хюрем й ставаше безпределно ясно, че съпругът й или взема решение за военен поход, или е обзет от беса направо да сече глави. Ето на, сега беше точно такъв.
В стаята нахлу лек повей и по това падишахът разбра, че вратата се е отворила. Обърна се рязко. Видя Хюрем изправена на прага с най-пленителната си усмивка, но това не потуши гнева му.
– На какво прилича това, Хюрем? – попита. – Ходи, ходи да търсиш съпруг за моята красива принцеса – и какво? Успя да намериш един прокажен, така ли?