Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
„Не ни вижда — помисли Тим. — Знае, че сме тук, но водата му пречи да ни види.“
Тиранозавърът душеше въздуха.
— Какво прави? — прошепна Лекс.
— Шшшт.
Челюстите бавно се разтвориха с тихо ръмжене и се подаде езикът. Беше синкавочерен и дебел, а краят му беше раздвоен и грапав. Беше дълъг около метър и половина и лесно достигаше дъното на нишата. Плъзна се със стържещ звук по цилиндричните филтри. Тим и Лекс се притиснаха към тръбите.
Езикът бавно се премести наляво, после надясно, като шляпаше по машините. Върхът му обгръщаше и опипваше тръбите и клапаните. Тим реши, че движенията му напомнят слонски хобот. Езикът продължаваше да опипва дясната страна на нишата и се плъзна по краката на Лекс.
— Пфу! — прошепна тя с отвращение.
Езикът спря, изви се и запълзя като змия нагоре по тялото й…
— Не мърдай — прошепна Тим.
Мина покрай лицето й, после продължи по рамото на Тим и накрая обгърна главата му от всички страни. Тим стисна очи и лигавият мускул покри лицето му. Беше горещ, мокър и смърдеше на урина.
Без да го изпуска, езикът започна съвсем бавно да го тегли към разтворените челюсти.
— Тими…
Тим не можеше да й отвърне, черният език покриваше устата му. Момчето виждаше, но не можеше да говори. Лекс го задърпа за ръката.
— Дръж се, Тими!
Езикът го теглеше към сумтящата паст. Той усещаше горещия дъх на тиранозавъра по краката си. Лекс го дърпаше с всички сили, ала мускулестият език беше много по-мощен. Тим пусна ръката й и се опита да избута езика от главата си с двете ръце, но не успя да го помръдне. После заби пети в калната земя, езикът обаче продължи да го тегли.
Лекс беше хванала брат си през кръста и го дърпаше назад, като крещеше в ухото му, но той не можеше да направи нищо. Пред очите му заиграха светли кръгове. Завладя го някакво особено спокойствие, чувство на спокойно примирение пред неизбежността.
— Тими!
Изведнъж езикът охлаби хватката и се отпусна. Тим почувства как той се плъзва надолу по лицето му. Тялото му беше покрито с отвратителна бяла пенеста слюнка. Езикът безпомощно падна на земята, челюстите се захлопнаха и го прехапаха. От него шурна тъмночервена кръв и се смеси с калта. Дишането през ноздрите стана хрипливо и накъсано.
— Какво му става? — извика Лекс.
Сетне бавно, много бавно, главата започна да се плъзга назад, извън нишата, като остави дълга диря в калта. Най-после изчезна от погледа им и пред тях отново беше само сребристата стена от падаща вода.
Контролът
— Добре — каза Арнолд. — Рексът е упоен.
Бутна стола, с усмивка запали последната си цигара и смачка празния пакет. Бяха приключили, бяха направили и последното, което се налагаше да сторят, за да възстановят нормалния живот в парка. Сега им оставаше само да излязат и да го преместят.
— Негодник — изруга Мълдун, загледан в монитора. — Значи все пак съм го улучил. — Той се обърна към Дженаро. — Мина цял час, докато го хване упойката.
— Както е паднал, може да се удави…
Хенри Ву намръщено гледаше екрана.
— Няма да се удави — успокои го Мълдун. — Не съм виждал животно, което да мре толкова трудно.
— Май трябва да излезем и да го отместим — обади се Арнолд.
— Ще го направим — каза Мълдун без особен възторг.
— Това животно е много ценно.
— Зная, че е ценно — рече Мълдун.
Арнолд се обърна към Дженаро. Гласът му прозвуча тържествуващо.
— Бих искал да ви обърна внимание, че сега редът в парка е напълно възстановен. Каквото и да предрича математическият модел на Малкълм, паркът е изцяло под наш контрол.
Дженаро посочи екрана зад Арнолд.
— Какво значи това?
Арнолд се обърна. Беше прозорецът за състоянието на системата в горния ъгъл на екрана. Обикновено беше празен. Затова Арнолд много се изненада, когато видя, че на него проблясва жълт надпис: „СПОМАГАТЕЛНОТО ЗАХРАНВАНЕ Е НИСКО.“ Не разбираше за какво става дума. Откъде накъде спомагателното захранване ще е ниско? Паркът работеше с централно, а не със спомагателно захранване. Арнолд отсъди, че това вероятно е някаква обичайна проверка на спомагателното захранване на системата, може би проверка на нивото на горивото в цистерните или заряда на батериите…
— Хенри — обърна се той към Ву, — я виж!