Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Арарис погледна меча си, облегнат на стената:
— Не ми харесва това.
— Ако се стигне до кръстосване на мечове, ще трябва да ги убием — каза Тави. — Не искам това.
— Те няма да се отнесат с нас по същия начин — възрази Арарис. — Нито един страж или граждански легионер няма да бъде толерантен към нападение на бандити.
— Тогава по-добре да направим всичко както трябва още от първия опит — той погледна мъжете, които ги приближаваха. В следващата минута те трябваше да се изравнят с тяхната уличка. — Тс-с — изсъска Тави и като приклекна, се притаи в най-дебелата сянка.
Малко по-късно звукът от стъпки се приближи до пресечката. Двамата мъже, без да спират, минаха покрай тях. Единият, вероятно Карус, звучно се оригна. След това те подминаха пресечката и продължиха надолу по улицата.
Тави се надигна и се прокрадна след тях. Не можеше да чуе Ерен и Арарис, но знаеше, че те вървят отзад.
Тави избра по-високия от мъжете, Карус, докато Арарис се прокрадна зад Герт. После двамата със сингулара се спогледаха и изминаха оставащите няколко крачки заедно.
Тави замахна с импровизирания си боздуган с цялата сила на ръцете и раменете си и удари в основата на черепа и горната част на врата на Карус. Мъжът се пльосна на земята като мокро одеяло. Едновременно с него Арарис замахна към Герт, но или с някакъв тих звук издаде присъствието си, или инстинктите на Сивия гвардеец се задействаха, така че в последната секунда се дръпна и само се олюля от удара. Мечът му със свистене излезе от ножницата, въпреки че той залитна, губейки равновесие.
Арарис опита отново да нанесе удар, но размазаният удар на меча на гвардееца го накара да отскочи, без да завърши атаката. Залитащият, но удържащ се на крака Герт се обърна и замахна към Тави, което го принуди да отскочи назад. Почти изпаднал в паника, Тави хвърли торбата към главата на Герт, надявайки се да отвлече вниманието му от Арарис, но мечът на гвардееца го разпори във въздуха, изсипвайки съдържанието му върху каменната настилка. После той се обърна и продължи атаката си срещу Арарис.
По-точно продължи, докато Ерен не се появи от сенките. Дребният курсор се извиси във въздуха, тялото му се завъртя, а кракът му полетя напред. Ударът, в който беше вложена силата и скоростта на цялото тяло, улучи Герт над дясното ухо и почти го изхвърли на улицата. Той падна като чувал с кости.
Тави почувства главозамайваща вълна на облекчение.
— Добра работа, Ерен. Продължаваме.
Той сграбчи Карус, докато Арарис и Ерен хванаха Герт. Изтеглиха отпуснатите тела в пресечката. Ерен извади малка лампа и те вързаха и двамата мъже заедно, като им запушиха устите.
Щом свършиха това, те закрачиха надолу по уличката до мястото, където бяха скрили това, което щеше да им трябва по-късно вечерта. Тави толкова често беше обличал броня, че едва ли се беше замислял как ще сложи тази.
Но фалшивата броня на Сив гвардеец се оказа малко по-различна от обичайните брони на легиона и той дълго време не можеше да разбере как да я закопчае. Най-накрая се справи, пристегна меча си и сложи сивия плащ, почти идентичен с тези, с които бяха облечени двамата мъже, търкалящи се в пресечката.
Ерен му подаде бутилка вино. Тави отпи една-две глътки, напръска бронята и плаща си и подаде бутилката на Арарис, който направи същото. Те издърпаха качулките си и се обърнаха към Ерен.
— Добре ли е? — попита Тави.
Ерен ги огледа критично и кимна.
— Не е зле.
— Да вървим — каза Тави.
Те следваха маршрута, по който Карус и Герт биха се върнали в Кулата, като Ерен вървеше отзад. Дребният курсор ги следваше по петите, докато не се озоваха в пределите на видимостта на Кулата, след което изчезна.
— Отпусни малко коленете — прошепна Тави на Арарис. — Не изглеждаш достатъчно пиян.
— Не всички са преминали обучение за курсор — отговори Арарис. Но направи, както му каза Тави, и те стигнаха до портите.
— Кой е? — със сънен глас извика дежурният страж.
Тави разпозна гласа на Тиберус, още един от гвардейците, които познаваше, и се опита да имитира Карус.
— Хайде, Тиб — разтегли думите той. — Много добре знаеш кой е.
— Точно навреме — прозявайки се, отговори Тиберус. — Изчакай малко.
Той се появи пред портите, държейки връзка ключове. След това, влачейки крака, се запъти към портите и ги отключи.