Фурията на принцепса

Ария наклони глава.

— Не съм сигурна, че разбирам какво имаш предвид.

— Без северните легиони вордът може да унищожи всички ни — каза Исана със спокоен и твърд глас. — Когато синът ми се върне у дома, искам Алера все още ще съществува.

— Исана, скъпа. Разбирам защо правиш това. Това, което не разбирам, е как смяташ, враните да те вземат, да постигаш целта си, като се самоубиеш.

— Безполезно е да го убеждавам — каза Исана. — Той е прекалено потопен в този конфликт, в своята мъка. Видя го на погребението.

Ария сложи ръце на корема си.

— Той не е единственият, който го усеща.

— Но той е единственият, който командва тези легиони — Исана се намръщи. — Добре. Предполагам, че Красус или Максимус също биха могли да го направят. Красус има законно право, а Максимус е служил като пехотинец няколко мандата. Подозирам, че това го е направило много популярен сред…

— Исана — спокойно я прекъсна Ария. — Това е празно бърборене. Племенничките ми правят така със сестра ми, когато се опитват да избегнат някакъв труден разговор.

— Не бърборя празни приказки — каза Исана.

— Тогава, с риск да те накарам да се почувстваш глупаво, трябва да отбележа, че и Максимус, и Красус сега са извън пределите на Алера. Дори да имаш късмет в дуела, което аз считам за изключително малко вероятно, какво печелиш тогава? Рокус ще е мъртъв и в този случай легионите със сигурност няма да напуснат позициите си по стените. Всеки, който бъде назначен за заместник до завръщането на Красус, разбира се, няма да направи радикална промяна в политиката. И — добави тя, — ако загубиш, ще умреш. А Рокус определено ще направи същото като преди.

— Нямам намерение да губя — каза Исана, — а той няма да умре.

— В дуел до смърт, който ти провокира? — Ария поклати глава. — Знам, че не си ходила в Академията, но… има едно нещо, наречено дипломация, Исана.

— Няма време — тихо каза Исана, — както нямаше време и тази сутрин, Ария.

Усети как бузите й пламват.

— Когато те ударих. Трябва да ти се извиня.

Ария отвори уста, след това стисна устни в една линия и поклати глава.

— Не. Поглеждайки назад… беше за добро.

— От необходимост или не, аз те обидих. Прощавай.

Позата на Ария бавно загуби непоколебимата си твърдост и аурата на сдържан гняв около нея леко отслабна.

— Не можех да мисля ясно — каза тя. — После аз… почувствах как те общуват помежду си. Никога досега не бях чувствала подобно нещо. Ти го усети вчера.

Тя сви рамене.

— Беше права за тях. Аз сгреших… — очите на Ария се разшириха и тя се втренчи в Исана с леко отворена уста. — Велики фурии, Исана. Ето какво е. Ти удари плесница на Рокус, за да привлечеш вниманието му.