Отдел Убийства: Главният заподозрян

След като си наля още една водка с тоник, взе цигара и седна в кухнята, опряла глава о стената и затворила очи. Изведнъж всичко й стана скучно и безинтересно. Ненужно. Безсмислено. Едва сега Оксана разбра, че острият интерес към Вадим, желанието да е до него, да се виждат, да разговарят, да обсъждат и решават някакви проблеми са осмисляли живота й. Тя изпитваше с нищо несравнимо удоволствие, когато потискаше вътре в себе си враждебността си към Есипов, преодоляваше отвращението, когато си лягаше с него в леглото, защото знаеше: това е цената, която плаща за любовта си. И колкото е по-голяма цената, толкова по-силни бяха потисканите чувства, толкова по-хубаво, по-скъпоценно ставаше за нея онова, за което плащаше такава висока цена. Нали е ясно, че евтината дреболия не може да струва толкова много. Вадим придаваше вкус, цвят и наситеност на живота й. Вадим я караше да мисли, да върви напред, да изобретява нещо, да се старае, да се усъвършенства, да се учи на нещо. Искаше да му се хареса. Искаше й се той да я одобрява и хвали.

А сега нищо не може да я накара да продължи историята с Есипов и неговото издателство, историята, която за миг стана тревожна, скучна, ненужна и отвратителна. Да взема под внимание интересите на Вадим? С други думи, сама да се заеме да урежда и укрепва бъдещото му благополучие, неговото щастие с друга жена? Да ги нямаме такива. Ще има да чака. Нека другата жена да му помага, нека онази, а не Оксана се лигави и прави на майчица, когато на Есипов му стане. Значи Вадим си пази хубавицата, не я пробутва на чужд мъж заради пари, а нея, Оксана, не щади, използва я наляво и надясно?

— Красива ли е? — попита тя, без да отваря очи.

— Кой?

— Жената, която толкова обичаш.

— Не, не много. За мен е най-хубавата, но ако сме обективни, външността й е напълно стандартна.

— На колко е?

— На много.

— Какво значи „на много“? Трийсет? Трийсет и пет?

— Тя е по-голяма от мен. Какво означават тия въпроси?

— Нищо. Просто ми е интересно.

Тя е по-възрастна от Вадим. И с най-обикновена външност. Вярно, такава не можеш да пробуташ на Есипов. Значи той е експлоатирал и външността на Оксана, защото приятелката му не е толкова хубава. Тогава какво има тя, което липсва на Оксана? Защо тази бабичка му се струва по-хубава от младата красавица?

— Ама ти да нямаш едипов комплекс? — попита ехидно тя. — Привличат те бабите, както и Есипов? Пък аз се чудя как така бързо се ориентира в проблема му и дори даваше правилни съвети. Сега ми е ясно защо се дърпаше.

— Не, Ксюша, не си права — отвърна меко той. — Тя е по-голяма от мен с три години, на четирийсет и осем е. И не изпитвам никакви синовни чувства към нея. Тази жена е до мен от много години, заедно с нея минахме през много трудности, имаме деца, отглеждаме ги и сме големи приятели. Някога тя направи много за мен и аз се чувствам задължен да й осигуря приемливо жизнено равнище поне през втората половина от живота й. Децата ще пораснат и сами ще се оправят, ще си спечелят за коли и апартаменти. А тя вече нищо няма да може да направи за себе си. Това е моя грижа и мое задължение.