В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
— Прерязахме въжетата на моста — тъкмо казваше тя. — И двама от брудуонците паднаха. Така че трябваше да се бием само с един. И пак щеше да ни убие, ако не беше храбростта на Уайра. Той беше онзи, за когото ви казвах, с коса бяла като… бяло. Висок и силен. Както и да е, пленихме брудуонеца. Ето го там. — Тя посочи към мястото, където Ахтал стоеше безстрастно край Индретт. Слушателите й бяха впечатлени и множество от тях си представиха армия от мощни бойци като този. Всички бяха чували за делата му в Пиниона. — Той бе най-слабият от четиримата — каза им Стела.
— Нещо трябва да се направи! — наперено каза един от слушателите. — Ако Съветът няма да предприеме нищо, то ние ще го сторим. Може би брудуонецът може да дава уроци, за да се научим да се бием като него.
Разнесе се одобрителен хор, останалите не искаха да останат по-назад.
— В крайна сметка ние сме — е, поне повечето от нас — силни колкото него. Имаме потенциал. Просто ни е нужен шанс.
Речта му бе възнаградена с усмивка. Приказките продължиха и през вечерта, сетне настъпи нощ, повторила първата. Постепенно пазарният шум прерасна в сериозна дискусия. Приказките можеха да бъдат определени като политически и религиозни — това бяха нещата, които ги интересуваха най-много.
По-късно през нощта отшелникът, облечен в неизменната си синя роба, се изправи пред насъбраните и заговори.
— Добри люде от Инструър — поде той и резкият му тон усмири тълпата, — това сборище се провежда в изпълнение на думите, казани ми отпреди много нощи. Във видение чух глас да вика: „Хората ще се съберат в диренето ми“. Това бе гласът на Най-възвишения, който в тези дни върши нещо ново. На път е да се завърне сред хората си, та нас е нарекъл да срутим стените, да поправим мостовете, да разтворим широко портите на домовете си и своя повелител да посрещнем. Не усещате ли? Духът не чувства ли неспокойство, дорде говоря? Сърцето ви не бие ли по-бързо? За тази цел ние от севера бяхме при вас призовани. Тук ще се възвърне Най-възвишеният. Ние ще бъдем наконечника на новото дело Божие. Нека тези мисли ви водят.
Отшелникът приключи кратката си реч също толкова внезапно, както и я бе започнал. Усмихна се леко и се отдръпна обратно в тълпата.
— Кой беше тоя? — обърна се един мъж към друг. Отговориха му свити рамене.
— Казва, че чул гласа на Най-възвишения! — развълнувано казваше жена на събеседничката си. — Може да предсказва бъдещето!
— Трънки! — рече старец. — Най-възвишеният пък какво общо има? Ще оправим града и без неговата помощ. А ако се опита да се намеси, ще открие неща, които няма да са по божествения му вкус.
Стаята жужеше в резултат на отшелниковите думи.
— Какво беше това? — прошепна Перду на Манум, немалко разтревожен. — Какво иска да каже с тези приказки за Най-възвишения?
— Не зная — отвърна Търговецът. — Ако хауфутът бе тук, щях да го попитам. Той е прекарал най-много време с него.
— Виждам, че приятелят ни внезапно е станал северняк.
— Но това не обяснява какво се случва — каза Индретт. — Ами ако Хал е бил прав? Ако Най-възвишеният просто изисква присъствието ни тук, без да е задължително да убеждаваме Съвета? Ами ако хората сами се подготвят за пришествието му?
— Чие пришествие, обаче? — Фарр се намеси в разговора им. — Десницата или самият Най-възвишен? Или, както е най-вероятно, Рушителят и армиите на Брудуо? И как точно да се подготвим? Стените на града ли ще украсяваме или ще заздравяваме укрепления? — той поспря, преценявайки доколко са им повлияли думите му. — Не се заблуждавайте! — продължи. — Всичко зависи от избора ни.
Деорк пристъпи във Вътрешната камера, доволен от уверенията на Фуроман, че всичко е готово. Защото планираното от него трябваше да бъде подготвено внимателно — случайността бе враг на успеха. Докато сядаше, огледа преценяващо събралите се посланици. Разделението между фалтанските лоялисти и брудуонските привърженици бе ясно, а страхът бе свършил своето: втората група бе далеч по-многобройна от първата. Елегантният брудуонец се зачуди как би могъл някой съветник изобщо да остане лоялен. Със сигурност трябва да знаят какво ги очаква? Не можеше да проумее как някой наясно с това, че е предаден и че пред него лежи готов капан — за чието залагане е спомогнал лично — въпреки всичко ще пристъпи напред в клопката. Те са глупаци. Не заслужават постовете си. Днес върша услуга на Фалта.
— Добре дошли на първото заседание на новия Съвет на Фалта — заговори той. Модулираше гласа си внимателно, както го бяха учили брудуонските майстори на словото. Докато говореше, думите му оформяха мисълта: за вас е привилегия да сте тук. Това е чест, която може да ви бъде отнета във всеки един момент. Не го забравяйте. С изкуството си вплете тази мисъл в гласа си. — Предстои ни много работа, но първо трябва да се занимаем с нещо неприятно…