В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
След като жалкият пазач си излезе, Деорк повика слугата си.
— Фуроман, събери Съвета. Заседанието ще се проведе по залез. Бяха ли извършени приготовленията, за които говорихме?
— Да, милорд — отвърна бившият секретар на Сараскар. Усмивката му бе особено зла.
— Отлично. Разговарях с господаря. Нямаме време за губене.
Първите дошли да ги посетят хора не представляваха изненада, просто двама-трима приятели, придружаващи Индретт от пазара, нетърпеливи да чуят историята й и споделят малко клюки. Други, виждайки мазето на опожарената къща отново обитавано и запознати с историята, дойдоха да погледнат онези, които бяха нападнали Пиниона и предизвикали гнева на Аркоса на Немохайм. Посетителите донесоха храна — проста, но вкусна, нещо за пиене, добро настроение и между овъглените стени закънтя смях, радостта на малките хора, че нещата не се бяха развили според плановете на големите.
Изненадата дойде по-късно през деня, когато с напредването на последния бройката посетители не намаля, а напротив — увеличи се. Установи се нещо като карнавална атмосфера, обогатена с редица от познатите музиканти на Фемандерак, които демонстрираха изкуството си, привечер на Индретт се струваше, че целият пазар се е струпал в стаята. И не само люде от пазара — Манум разпозна сред лицата и такива, които бяха спасили от Пиниона. Бе очевидно, че людете от Инструър са обикнали северняците.
Тази първа незабравима нощ бе прекарана в приказки, смях и песни. Вероятно неосъзнато и от самите присъстващи, започна да се случва нещо необичайно. Тълпата се разделяше на все по-малки и по-малки групици, повечето състоящи се от двама или трима, напрегнато обсъждайки събитията в града и какво можело да се случи в бъдеще, говорейки, първоначално колебливо, за собствените си надежди и мечти, за предупрежденията, донесени в големия град от северняците. Забравиха за домовете си и дневните си задължения. Неочакваната храброст на обичайно себецентричните инструърчани в събирането със северните „престъпници“, предизвикателството към стражите — всичко това бе удивително опияняващо.
Макар повечето от посетителите да си отиваха преди полунощ, по изгрев се завърнаха отново, носейки още храна. Днес нямаше да има пазар — по-точно, бе преместен в мазето на Фоилзи. Закуска и обед бяха споделени, разполагащите с изобилие даващи на разполагащите с малко. Дърводелци, сякаш изникнали от нищото, започнаха да поправят щетите от огъня, други надонесоха килими, столове, канапета, завеси и драперии. Музикантите засвириха отново, а тълпата нарастваше, докато накрая мазето се изпълни и хората преляха на тясната уличка.
Първоначално членовете на Компанията бяха прекалено уморени, за да предприемат нещо, освен да се погрижат за нуждите на посетителите си. Сетне, с осъзнаването, че нещо се случва, започнаха да обсъждат нещата. Фарр категорично застъпваше мнението тълпата да бъде разпръсната, страхувайки се, че вниманието на градската стража може да бъде привлечено всеки момент. Макар да се съгласяваха с него, повечето от останалите бяха твърде удивени, за да се страхуват, извличайки успокоение от бройката хора, насъбрани в и около мазето. Със сигурност нямаше достатъчно място в Пиниона — ами! В Залата на знанието — за цялата тази тълпа. Но предупреждението на Фарр все пак накара доброволци от насъбраните да наблюдават за стражи.
Манум обикаляше мазето, без да е сигурен какво точно се случва, какво — ако изобщо е нужно — трябва да бъде сторено.
— Дядо ми ни разказваше за времената преди Съвета — казваше един старец. — Тогава стражите били командвани от надзирател и били много по-малко. Надзирател, точно както Фурист и Раупа решили. Ако е било достатъчно добре за Първородните, за нас също ще бъде.
На няма и три фута от него млада жена говореше разпалено:
— Най-възвишеният съществува — каза тя, а напрегнатото й лице предизвикваше някой да оспори думите й. — Почувствах Го. Просто затваряш очи и се вглеждаш в душата си.
— Но какво общо има това с брудуонските армии? — запита слаб младеж. — Можеш да стоиш на бойниците и да тършуваш из душата си до утре, но стрелите пак ще те направят на игленик. Оръжия ни трябват, не чувства.
В един ъгъл на помещението Стела описваше приключението на Компанията пред заинтригувана група слушатели, значителна част от които бяха млади мъже, не останали безразлични към необичайната красота на говорещия.