Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Достигнаха Повелителите на страха. Сега Ахтал се усмихна. Двама от бойците се обърнаха, за да го посрещнат. Белязаните им лица изразяваха увереност, макар че губеха контрол над магията си. Увереността им намаля, когато видяха срещу кого се изправят, ала въпреки това изтеглиха мечове и застанаха рамо до рамо.
А натискът на въздуха продължаваше да отслабва.
Това ми е познато, осъзна Лийт със закъснение. Сцената върху тавана в залата на Конал Безстрашни. Пророчеството на сър Амасиан. Фемандерак се бе подпрял на ръце и кашляше, опитвайки се да изпълни дробовете си с въздух, но за момента юношата от Лулеа бе забравил за него. От двете страни на камъка Повелители на страха разгръщаха мрежа. В образа на тавана тя бе показана като нишки чернота. Лийт го помнеше ясно: едно от дванадесетте изображения, отвеждащи до образа в средата — победата над Рушителя. Всички дванадесет пътя се бяха запечатали в ума му. Дълго се бе взирал в тях, дирейки някакво напътстване. Сега трябваше отново да извика спомена на преден план. Какво друго си спомняше? Мисли! Двама, застанали върху камък във формата на череп, единият от тях държащ огнена Стрела, а около тях Махди Дащ. На върха на склон стои Рушителят, издигнал юмрук в привиден триумф. Лийт се огледа и му се стори, че съзира въпросната фигура сред едни скали, но не можеше да бъде сигурен. На преден план, срещу склона, отвеждащ към Просеката, бе стояла група фалтанци, разсичаща брудуонските редове, за да спаси Стрелата. Лийт рязко се обърна назад.
Рушителят запрати гневния си вик към небето. Как можа такава като нея да ме застраши, та било то и за миг? Той се загледа в неподвижното тяло. Какво си ти? Как можеш да притежаваш подобна сила, а да не я осъзнаваш? Ще те разпоря, ще те насека, ще те накълцам, ще те накарам да виеш, докато не разбера!
Неумиращият усещаше малката групица фалтански магьосници. Можеше да прецени силата им и вероятността им за успех. Достатъчно незначителни, но не бива да допускам и най-малката вероятност да бъда унижен. Концентрацията му бе нарушена само за миг, но северното момиче бе съумяло да разруши магията и отложи триумфа му. Да, да го отложи, не да ме лиши от него. Той замахна рязко пред гърдите си, което беше знак за тръбачите.
Фалтанските магове се сражаваха храбро, но поражението им изглеждаше все по-неизбежно. Все повече и повече брудуонски войници изскачаха иззад двата реда Махди Дащ, а Ахтал с големи усилия удържаше атаките на двамата си противници. В крайна сметка той е още послушник, припомни си Манум, докато брудуонският ренегат отбягваше на косъм пореден удар, който иначе би бил смъртоносен. Гледката на арогантните лица на двамата, сред които Ахтал сякаш танцуваше, породи у Търговеца спомени за страховитото пътуване в плен и предшествалото го бягство. Ако можех да убия дори и само един от тях, може би сънят ми ще бъде по-спокоен.
Тръбите се обадиха отново, раздирайки небето със зова си. Каква ли магия ще ни връхлети сега? Очакваше го не нова магия, а изненада — Повелителите на страха се обърнаха и под удивения поглед на Търговеца поеха обратно към сипея. Усещането за сгъстеност на въздуха изчезна почти веднага след това.
Надвихме ги!, ликуваше Манум. Не зная как го сторихме, но ги надвихме! С повдигнат дух мъжът се присъедини към спътниците си, които вече се нахвърляха върху оставащите брудуонци. Застанал върху канарата, синът му ги чакаше.
Яростта на Рушителя не можеше да бъде измерена или овладяна. Слугите му се бяха изпокрили; за да не са му пред очите, докато той крачи гневно по върха на скалата. Вече бе ударил двама от тях, като единият беше свършил в пламъците на синия огън, останал доволен от жертвата.
Най-сетне той спря и обърна лице към битката, която се водеше долу.
— Няма да им предоставя време да празнуват мнимата си победа — бе чут да казва. — Ще смажа армията им! Ще пътувам до Инструър по настилка от труповете им! Никой, който ми се е противопоставил, няма да остане жив! НИКОЙ!
Неумиращият отново даде знак. Този път тръбите изсвириха продължително, призовавайки скритите резерви елитни бойци, разположени в двата края на Просеката. Самотен слънчев лъч проби облаците. Брудуонците се обърнаха към мястото, което лъчът бе осветил.