Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
— Но ще има и някои владетели, които ще го посрещнат — вметна Манум. Индретт кимна.
— Да. Но той не иска дълга война, в това съм убедена. Ще опита нещо веднага щом времето се проясни. Някаква измама или магия, а може би и двете.
Повечето от присъстващите изразиха съгласие. Разговорът премина към обсъждане на позициите. Дали бе по-добре да изоставят Нагорж по свое желание, или да останат тук, докато не бъдат изтласкани като скочило върху масата куче? Колко невинни щяха да погинат, ако войната се изместеше на запад? Съществуваше ли начин, по който да използват магия срещу Рушителя?
Лийт, който откриваше в тази дискусия същите въпроси, тормозили го нощем, не казваше нищо, но слушаше внимателно. Събраните не разполагаха с почти никаква информация, върху която да основават решенията си, и знаеха, че всяко погрешно решение носи със себе си гибелта на хиляди. Но въпреки това те диреха решение. Как могат да спят нощем? Не чуват ли затихващите викове в снега?
Ледно и вцепенено, момичето лежеше върху сламеника, а подкованите с желязо ботуши нанасяха удари по красивия килим. В потрошеното тяло трептеше живот, блед въглен, намиращ се на границата на угасването. Мъжът с ботушите бе разполагал с две хиляди години, през които да се упражнява в изкуството на поддържането на осакатени тела, които иначе не биха се задържали в живота. Само чрез най-крайните приложения на това си изкуство бе задържал момичето извън смъртта.
Девойката страдаше неописуемо от мерките, които беше принуден да предприеме. Няма да позволя да избяга така. Трябва да поддържам живота й, за да я изучавам. Трябва да узная откъде е получила Огъня.
Той можеше да съзира сърцевината й. Сънищата й бяха изпълнени с цвят, но този цвят не се отличаваше с пъстротата на пролетта, а съдържаше бледата призрачност на зимата; жестокото сиво и кафяво, което я привикваше чрез болка, отдалечавайки я от съня на вечността. Но в най-дълбоката същност на тези й сънища блестеше малък пламък. Понякога той й говореше, казвайки й да остане будна, напомняйки й, че тя все още има нещо ценно, което да сподели. В тези моменти пламъкът пламтеше със синкав оттенък и на момичето гласът се харесваше, ала същевременно знаеше, че той я лъже, защото я обгръщаше с болка — страховита болка, пред която агонията изглеждаше като отдих. Понякога той й нашепваше звуци, прекалено извечни, за да бъдат изразени в думи — звуци, които напомняха за нечленоразделната радост на майка към детето си. Тогава пламъкът заблестяваше в жълто — момичето се страхуваше, но знаеше, че този глас й позволява да издържа на болката, която иначе би я тласнала в необратима чернота.
Настъпи денят, в който девойката можеше да диша чисто, без да се дави от собствената си кръв. Ботушите най-сетне се успокоиха. Носителят им изникна от палатката за пръв път от месец — налудна фигура на старец, която издаде заповеди на обърканите командири, сметнали го за луд или мъртъв. Битката за живота на момичето бе приключила. Сега беше ред на тази за Фалта.
Фалтанските съгледвачи щяха да съобщят за вражеското раздвижване, само че бяха избити до един от опитните следотърсачи, които ги бяха проследили буквално от покрайнините на лагера им. Затова командирите узнаха за атаката едва когато далечните крясъци достигнаха до палатката им.
Индретт моментално скочи на крака, изоставяйки картата, която обсъждаха.
— Всички навън! — провикна се тя. — Заемете местата си! Няма да оцелеем дълго в подобна неизгодна ситуация! Поведете хората си назад при първа възможност! Ще се прегрупираме в равнината край Адолина!
В този първи час лагерът беше почти превзет. Брудуонските воини достигнаха чак до съвещателната шатра, опразнена само преди минути. Те насякоха неразбираемите карти, които с нищо не издаваха фалтанските планове. Някои от колите на обоза също бяха заловени, но храната в тях отдавна бе негодна за ядене.
Настоящите сражения бяха съвсем различни от онези, провели се преди месец. Брудуонците бяха изненадали противниците си в такава степен, че сблъсъци имаше сред цялото поле — бойците на Фалта не бяха успели да оформят защитна линия. Колкото и да им се искаше да останат и да се бият, колкото и да се ядосваха, че трябва да отстъпят Нагорж, за чиято защита толкова техни другари бяха погинали, фалтанските пълководци осъзнаваха, че единствената им надежда е да отстъпят и да се прегрупират. Как така тази жена го беше разбрала веднага? Явно цялото фирейнско семейство беше необикновено. А може би Джугом Арк й бе казала какво да стори. Жена начело на армията противоречеше на възгледите им, но ако по някакъв начин можеше да ги спаси, полът й нямаше да е от значение.