Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
В лицето на юношата се четеше смесица от надежда и страх. След тези думи на Фемандерак, учен от Дона Михст, му стана ясно, че Огненият Дар действително се е завърнал. Самият той бе станал свидетел, макар и в сън. Явно поне един от хората в мазето бе разгърнал духа си, за да получи Дара. Значи Джугом Арк се бе свързала с Огъня, намиращ се в Лийт. Възможно беше и други от Компанията да го носят. А дали самият той, Фемандерак от Даурия, също го притежаваше? Можеше ли да се протегне и да вземе Джугом Арк в собствената си ръка?
— Фемандерак? Фемандерак! — младежът го задърпа за ръкава. — Какво става там? Погледни!
Високият учен се огледа и прекалено късно забеляза двете колони бойци, отправили се към скалата, на която се намираше той.
За пръв път Фемандерак се изправяше лице в лице с ужаса на Даурия, Махди Дащ, Повелителите на страха. И когато осъзна какво ще се случи, страхът вледени гръбнака му.
Тръбите ехтяха над полето, оповестявайки онова, от което Джетарт се страхуваше. Изоставяйки картата, той изтича навън към коня си, за да разбере какво правят брудуонците. Краката никога не са ме болели така! На помощниците му им бяха нужни големи усилия, за да не изостават от галопиращия старец.
Едновременно със звука на тръбите, Манум усети как въздухът се сгъстява. В началото реши, че това се дължи на времето — може би се задаваше снежна буря, определено беше достатъчно студено. Той дори подаде глава от палатката, но небето беше ясно, дори по-ясно от преди. А въздухът продължаваше да се сгъстява, затруднявайки движения и мисли. Заедно с тази трудност се зараждаше и страх, неопределен, но настойчив и усилен.
Маендрага и дъщеря му Беладона бяха заели позиция в южния край на предната линия, обикаляйки сред бойците на Деруйс — понесли страховити щети въпреки храбростта си — и лозианите, които се справяха по-добре. Чувайки тръбите, магьосникът рязко вдигна глава, сякаш надушил нещо. Миг по-късно Беладона също застана нащрек. Двамата изоставиха магиите си. Цяла рота илюзорни ратници изчезна, оставяйки объркани брудуонци. Бившите пазители на Стрелата се спогледаха и се втурнаха към конете си. А тръбите продължаваха зова си.
Те Туахангата не обръщаше внимание на новия звук, защото беше потънал в шемета на битката. Редом с Уизаго и Перду той се втурваше към местата, където фалтанските редици изтъняваха. Множество воини ги следваха. Бързината и безразсъдството на Туа вече бяха сразили десетки. С удовлетворение боецът от Мъглата забелязваше, че вражеските войници започват да бягат от него. Нямаше как да знае, че окървавеното лице под черната коса го кара да изглежда като небесен мъстител. Повечето от кръвта бе негова собствена, процеждаща се от плитка рана на лявото слепоочие. И също така не осъзнаваше, че съпровожда ударите си с безрадостен смях, достатъчен да стопи храбростта на противниците му. Дори Уизаго и Перду, свикнали да убиват, го гледаха подозрително.
Чуха тръбите, усетиха въздуха да се сгъстява, а сърцата им започнаха да се свиват, измъчвани от съмнения. Но Те Туахангата изглеждаше неуязвим и продължаваше да посича врагове, та онези около него почерпиха от куража му. Ала те бяха малцинство. Почти всички глави се обърнаха към средата на бойното поле, притеглени от някакво необяснимо чувство, предвещаващо случването на нещо отвратително.
Хал бързо се спогледа с Ахтал. Нямаше нужда от думи. Двамата очакваха нещо подобно и търпеливо бяха стояли скрити на известно разстояние от предната линия. Никой не би разбрал несклонността им да се бият, особено след като Ахтал представляваше такава ценност. Освен това към Хал бе гледано с известно подозрение след онази нощ, в която Лийт го бе обвинил в сътрудничество с врага.
Сакатият младеж от Фирейнс и брудуонецът изскочиха иззад скалите — Хал беше необичайно пъргав за човек в неговото състояние — и се затичаха към мястото, откъдето долиташе магията.
Бяха прекосили половината път, когато тръбите прозвучаха отново.
Стела скърцаше със зъби от безсилие. Двете брудуонски колони вече се бяха срещнали отвъд скалата, на която бе пленен Лийт. Сега облечените в сиво бойци се разгръщаха наляво и надясно, с което освобождаваха място за още бойци. Към пет хиляди фалтански войници се оказаха пленени в кръга. За момент Стела се надяваше, че те ще окажат съпротива, ала ратниците изглеждаха застинали и биваха жестоко посичани, без да се съпротивляват. Тя ридаеше, трепереща от безсилие — свободна от парализа, а също толкова безпомощна. Гнусната фигура до нея дишаше дълбоко и се опиваше от гледката. Само как копнееше да нарани и него, както бе наранила Деорк, пък дори и ако това щеше да й коства вечност агония.