Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Онзи Хал, когото майка му познаваше, детето с неземно спокойствие, бе пречупено от обвиненията, получени от брата. Оставащото изглеждаше по-уязвимо, по-човешко, но все така съдържаше и стомана.
— У вас има нещо, което реагира на призива, което се сражава с магията на Махди Дащ.
Индретт тръсна глава и започна да разтрива слепоочията си, за да се отърве от лепкавата умора, обгръщаща я като сняг.
— Какво става? — попита Модал с напрегнат глас.
— Повелителите на страха заобикалят Лийт и Джугом Арк — отвърна Джетарт, сочейки на север, където звукът на напев продължаваше да долита над полето. Хал му кимна, сетне добави:
— Фемандерак от Дона Михст е с него. Неговия призив усещате.
— Достатъчно приказки — намеси се Индретт. — Какво ще правим?
Рушителят се извъртя наляво към момичето, за което смяташе, че е изцяло под контрола му.
— Какво правиш? — изкрещя той. — Усещам сила в теб!
Стела се усмихна през стиснати зъби. Не можеше да обърше потта от лицето си, не можеше да овладее треперенето на тялото си, но можа да обърне глава достатъчно, за да погледне лицето на врага си.
— Боря се с теб, глупако — процеди момичето.
Трети зов прозвуча над долината, призовал промяна в заклинанието, чието впечатление омотаваше Лийт и Фемандерак в стоманени нишки. Отпуснат на колене, философът произнесе със слаб глас:
— Не мога… да дишам…
Лийт коленичи до него, вземайки лицето му в ръце.
— Фемандерак! След като елементът на брудуонците е Водата, как така могат да ни влияят с магията си? Не би трябвало, нали?
— Това е илюзия — каза им Хал, — но много силна.
— Значи може да бъде надвита — уверено заяви Беладона. — Макар никога преди да не съм срещала подобна.
— Тръбите бяха ключът — рече баща й. — Те ни накараха да очакваме, че ще се случи нещо. Така по своя воля се включихме в илюзията.
— Да, може да бъде надвита — потвърди сакатият. — Дори някъде на бойното поле има могъщ магьосник, който се противи на Рушителя.
— Съпротивлявайте се срещу магията, не срещу онези, които я създават — каза Ахтал, съсредоточавайки се дълбоко. — Ще нападнем най-слабото място в позицията им. — Посочи с мускулеста ръка. — Ето там.
— Ще ги надвием — заяви фигура, току-що присъединила се към тях. Захвърляйки наметалото си, ледената кралица на Сна Вацта прибави и своята воля към тази на групата. — С години съм се съпротивлявала на плановете на Рушителя.
— Съберете се по-близо — рече Хал. — Нека ви покажа.
— Проклета да си! — изпищя Рушителят. — Какво направи? Откъде черпиш тази сила?
Устата на Стела беше пресъхнала от усилие. По някакъв необясним начин бе разбрала, че трябва да се съсредоточи само върху неколцина от магьосниците. Или по-скоро върху това, което те правеха — вцепеняване, подобно на това, което Рушителят налагаше върху нея от началото на пленничеството й. Продължавай! Отслаби магията! Трупаните с месеци гняв, ужас и яд й придаваха сила, каквато Стела никога не бе подозирала, че е способна да загребе. И долу в равнината, точно до южната част на камъка, усилията й породиха резултат. Други — не можеше да види кои са — също насочиха съпротивата си към онези бойци, които тя бе избрала.
Устата на Стела беше пресъхнала, но винаги щеше да се намери достатъчно слюнка, за да заплюе Рушителя.
Изревавайки с неудържим бяс, Неумиращият я удари. Пестникът му я повали надолу по склона. Той изрева нещо подире й, но девойката не го чу.
Той не диша! Не диша! Лийт разтърси лежащия мъж пред себе си, чиито устни бяха посинели. Дишай!
<Използвай Стрелата.>
Хлипащ облекчено заради гласа, Лийт положи Джугом Арк върху гърдите на Фемандерак, сетне вля цялата си душа в огъня й. Дишай!
Радостта му от накъсания дъх на философа беше толкова голяма, че младежът не осъзна отслабването на обгръщалия го натиск.
— Напред! Сега! — Хал затича с рачешката си походка към пролуката в брудуонските редици. Ахтал извади меча си и се зае да разчиства път. Останалите тръгнаха подире им, без да знаят къде отиват, доверявайки се на сакателник, публично порицан от Стрелоносителя. Изглеждаше глупаво, но всички усещаха призива. Знаеха, че нямат друг изход.