Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Фемандерак приключи броенето си: тринадесет тринадесетици. Знаеше какво означава това. Би могъл да им даде название дори и ако не усещаше магията им. Това бяха Махди Дащ, следовниците на ордена, нахлул в Даурия преди хилядолетие и отстъпил едва когато бяха пристигнали вестите за сразяването на господаря им, когото Конал Безстрашни надвил в Инструър. Подобно на всички дауриански учени, Фемандерак познаваше на какво са способни тези бойци.
Какво ме е прихванало — да се разположа на тази скала пред очите на враговете? Защо не осъзнах опасността по-рано?
Той знаеше отговора, но не искаше да мисли над него.
Втори тръбен зов прогърмя откъм склона. Повелителите на страха се отдръпнаха, пропускайки войници, въоръжени с мечове. Брудуонците се отправиха към вцепенените от магията фалтански бойци. Последните можеха само да наблюдават безсилно връхлитащата ги смърт.
Лийт изкрещя ядно. Значи неговата Стрела не беше оръжие? Пламъкът й се извиси високо, достигайки самите облаци, а горещината беше толкова силна, че Фемандерак извика от болка, обгорен по лицето и ръцете.
— Лийт! Спри! Ще ме убиеш! — викна философът.
Напевът продължаваше да звучи — раздиращ звук, който встъргваше съзнанията на всички фалтанци. Лийт не беше засегнат. Може би Джугом Арк предлагаше защита срещу брудуонска магия, а може би — което беше по-вероятно — Повелителите на страха още не бяха разкрили пълната си мощ. Младежът от Лулеа бавно се обърна, но погледът му съзираше едно и също навсякъде. Неговите бойци стояха като вкаменени. Впечатлението за статуи се задържаше само докато не рухнеха под безжалостните удари — редици метални класове. Умираха един след друг. Един подир друг. Умът му продължаваше да отброява числа, усилвайки бремето върху раменете. Един след друг. Съсъкът на мечовете и напевът на сто шестдесет и девет гърла бяха погребална песен, съпровождаща гибелта им. Нови числа.
— Направете място! — провикна се Хал. — Каквото и да правите, разчистете място!
Объркани, втрещени от неестествен страх, околните фалтански войници откриха, че почерпват храброст от думите му. Те отново можеха да се движат свободно и се заеха да отблъскват брудуонците. След секунди Хал и Ахтал стояха в средата на празно място с диаметър двадесет крачки. Сакатият се усмихна в отговор на въпросителния поглед на брудуонеца и каза:
— Ще дойдат.
След мигове до тях изникна кон.
— Рушителят не възнамерява да ни надвие! — извика ездачът, скачайки на земята с младежка ловкост. — Просто ни задържа, докато…
— Докато се сдобие с Джугом Арк — довърши Хал.
— Кой си ти? — попита Джетарт. — Прости грубостта ми, но сега не е моментът за любезности.
— Хал Манумсен, син на Манум и брат на Стрелоносителя. Лийт е в беда. Рушителят е изпратил Махди Дащ да го заловят.
Възрастният мъж кимна рязко.
— Прости ми, че не те познах. Помощта на всеки потомък на Манум е добре дошла. Кажи ми, откъде знаеш за Махди Дащ?
— Знанието ми за тяхното съществуване е по-маловажно от знанието ми за това, което правят в момента — отсече Хал. — Опитват се да го обездвижат със заклинание. Ако си тук…
Маендрага и Беладона изникнаха като с магия, следвани от Модал и висока жена, която не бяха виждали преди. Няколко мига по-късно Манум също дотича, видимо останал без дъх. Върху ръката си бе получил рана, която кървеше. Той се огледа, усмихна се към сина си, но направи крачка назад, когато видя баща си. Появи се и Индретт, изглеждаща замаяна. Скоро около дузина люде стояха в празното поле, което бе защитавано от ставащите все по-тромави движения на фалтанските бойци.
— Всички вие сте тук, защото нещо ви призова — каза им Хал. Индретт никога не бе чувала такава настойчивост в гласа му. — В продължение на сто дни очаквахме сблъсък на мишци, но ето че не това е същинското сражение, което ще се води. Несъмнено усещате силата, която притежават слугите на Рушителя. Но за разлика от останалите около вас, вие сте съумели да се противопоставите. Днес вие сте същинските бойци.