Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Повелителят на Брудуо повдигна Стела на крака, сетне хвана брадичката й в ръката си.
— Време е да осъзнаеш истинското значение на страха — обяви той. Устните му потрепнаха със сладострастна лакомия. — Войската на селското ти другарче е готова. Сега ще я премажа. А както подобава на жена, която е изоставила приятелите си, ти ще дадеш сигнала.
Принудата му преви волята на Стела. Девойката не можа да се възпротиви дори и за миг. Тя взе ръката му и я повдигна високо. Тръбачите, разположени по протежение на склона, изсвириха сигнал, откъртил камъни от сипея. Неумиращият затвори очи, съсредоточавайки огромната си сила. Зад него синият пламък припламна високо и още по-високо, а гладните му сетива лееха червено.
В първите няколко мига нищо не се случи. Притеснено стиснала устни и юмруци, Стела наблюдаваше продължаващото клане. Накрая можа да види промяна в предните редици. На две места сред фалтанските редове изникнаха сиви фигури. Новите бойци разсичаха дълбоки проломи сред защитниците, които се топяха като сняг. Пробойните бавно се изпълваха с брудуонски бойци, вървящи след сивите. Фигурите продължаваха все по-дълбоко сред обединената армия, повели две дълги колони. Нищо не беше в състояние да спре кървавия им напредък.
Каква беше целта им? Стела напразно оглеждаше бойното поле, докато в един момент взорът й не попадна върху малка скала, разположена на известно разстояние от предната линия. Двете колони се бяха насочили към нея, обграждайки я в пръстен брудуонска стомана. Двама бяха застанали върху скалата. Единият от тях държеше Джугом Арк в ръката си.
Фемандерак говори дълго, излагайки мислите си с яснота, която бе смятал за недостижима. Яснота, породена от отчаяние, призна мрачно. Ако искаме отново да видим домовете си, това момче ще трябва да се научи да владее огъня в ръката си.
— Джугом Арк е свързана с емоциите ти — повтори търпеливо. — Когато чувстваш силно, тя избухва в пламъци, както вече си открил. Но, позволи ми да кажа, че в последно време емоциите ти са били главно свързани с гнева. Още не знаем как Огънят реагира на другите емоции: надежда, радост, любов.
За момент философът замълча, сетне продължи:
— Все още не зная защо можеш да носиш Стрелата. — Той докосна главата си, опитвайки се да избистри мислите си. — От прочетеното зная, че никой фалтанец не може да докосва Джугом Арк, освен ако преди това не е получил Огнения дар. А този Дар не е бил даряван от падането на Дона Михст преди две хилядолетия. Оттеглянето на Огъня е част от Божието наказание за Първородните. Така твърдят архивите.
Фемандерак отново замлъкна, умислен.
— В Домаз Скреуд са записани думите, с които Богът се обърнал към Първородните. Тъй губите правата си над водата от този фонтан, а Огънят на живота във вас ще угасва, за да бъде предаден на друго поколение. Ще бъдете прокудени от Долината и много години ще оцелявате сами в света, преди отново да ви посетя с Присъствието Си. Така че освен ако нямаш брудуонска или лозианска кръв, ти също би трябвало да си уязвим от горещината й.
Философът се обърна към момчето от Лулеа, носещо Стрелата.
— Лийт, откъде знаеше, че няма да бъдеш наранен от Джугом Арк? — Лицето на Фемандерак изразяваше объркване. — Как така посегна към нея, особено след като видя как хауфутът си изгори ръката?
— Почакай малко — остро отвърна юношата. — Тези божии думи са ми познати. Кърр ни е разказвал за Домаз Скреуд. Там не се ли казва, че ще дойде време, когато Огънят ще бъде върнат на Първородните?
— Повечето теолози смятат, че с това се визира задгробният живот, където онези, които са останали верни, ще бъдат с Него. Да не искаш да кажеш… Смяташ, че думите трябва да бъдат тълкувани буквално?
— Възможно ли е Огнедарът по някакъв начин… да разговаря? В мислите на човека?
Питането бе зададено с нескрито напрежение, привлякло вниманието на високия мъж.
— Какво имаш предвид?
— Например глас, който да каже къде е скрита Стрелата? И че тя е безопасна, стига да бъде сграбчена здраво? Би ли могъл Огънят да каже подобни неща? Или това са по-скоро признаци на… на зараждаща се лудост?