Дясната ръка на Бога

Докато се отправяше към раираната палатка, която до вчера представляваше владение на Джетарт, Лийт се мъчеше да не допуска отчаянието върху лицето си. Войниците не бива да си помислят, че губим надежда. Той им помаха весело, а те му отвърнаха с ликуване: всяко усмихнато лице бе пореден пирон в гърдите му. Щом той беше гладен, разполагащ с най-доброто от храната му, как ли страдаха обикновените войници? Той се намръщи към Джугом Арк, тихо проблясваща в десницата му: макар да умееш да лекуваш, не можеш да създадеш храна или да прогониш глада.

Лийт влезе в палатката и откри, че е последният пристигнал, затова се настани по-назад. Какво ще правим без Джетарт? Кого ли още ще изгубим в тази проклета война? И кой ще замести мъжа от Инч Чантър? Кой би могъл да принесе поне половината от мъдростта му?

Последният въпрос се сдоби с отговор почти веднага. Изглежда Лийт бе закъснял повече, отколкото бе очаквал — дискусията вече беше отминала, а новият командир се изправяше, за да се обърне към тях. Лийт присви очи в объркване, а сетне и в удивление. Жената, застанала пред всички тях, беше Индретт.

— Предстои ни много за обмисляне — поде тя в решителния и уверен глас, с който Лийт я бе чувал да говори в Лулеа и пазарите в Инструър. — Изгубихме велик човек. Трябва да се подсигурим да не изгубим и други. Брудуонците показаха, че се готвят да възобновят бойните действия. Но преди да се втурнем към ротите и да се приготвим за битка, трябва да помислим внимателно. Какво се надява да постигне Рушителят?

Ако се съдеше по мърморенето, съпровождало думите й, очевидно не всички генерали и стратези одобряваха да бъдат предвождани от жена, без значение колко умела и чия майка е тя. За момент те приеха, че последната реплика е била реторичен въпрос, но тъй като Индретт не продължи, а зачака, вперила пламенните си очи в тях, започнаха да долитат отговори.

— Пълното унищожение на армията ни — каза Ейксхафт.

— Не! Отново ще се опитат да се сдобият с Джугом Арк. На всяка цена трябва да защитаваме Стрелоносителя! — провикна се началникът на инструърската стража.

Дълбокият глас на Модал за момент заглуши останалите:

— Повече от всичко Рушителят иска едно: да стъпи в Инструър като владелец на Фалта.

Индретт кимна.

— Аз също мисля така — каза тя, усмихвайки се леко. — Той би загърбил армията ни, ако това означава, че ще получи Инструър. Ако сега беше лято, той вече би поел по снавацтанския път с намерението да прекоси Аматник, Перевал и Хаурн, а сетне Асгоуан и Деювър. Но сега пътят му е задръстен от сняг и лед, така че Рушителят няма избор. Ще мине през нас, но с колкото се може по-малко жертви, защото ще са му нужни много бойци, за да контролира Фалта. Всяко от шестнадесетте кралства ще му се противопостави, а той ще трябва да ги подчинява едно по…