Дясната ръка на Бога

Юношата отметна платнището и пристъпи сред снега.

Месец на ужас и безсилие. През онзи първи следобед, когато той и Фемандерак бяха спасени на косъм от ноктите на Махди Дащ, цялата война можеше да е свършила. Рушителят бе хвърлил най-силните си войници срещу тях — жестоки, непоколебими хора, които бяха посекли хиляди фалтанци. За момент всичко бе изглеждало загубено. Едва падането на мрака бе спасило защитниците.

Ала бойците на Фалта демонстрираха храброст, далеч надминаваща и най-дръзновените очаквания на Лийт. Може би те знаеха, че единственият начин да се махнат от това проклето плато се крие в разгрома на брудуонската армия, а може би имаха ясна представа какво щеше да сполети родните им места, ако се проваляха. Във всеки случай те се сражаваха с упорита решителност, удържайки дори и най-елитните воини на Неумиращия, макар и на цената на страховити загуби. През цялата първа седмица ратниците на Лийт бяха изтласквани бавно назад през сивкавия камък на Нагорж, отстъпващи с неохота и само под най-суровите заповеди, изтъкващи липсата на алтернатива.

В края на тази седмица фалтанската армия беше изгубила три левги и се сражаваше на далеч по-разгърнат фронт. Загубите възлизаха на седемнадесет хиляди — ужасяваща бройка. Дори и когато на Лийт бе изтъкнато, че тя включва не само убитите, а и ранените, негодни за сражаване поради състоянието си, това не му донесе успокоение. Брудуонците бяха изгубили около една трета от тази бройка, несъмнено най-слабите и неподготвени бойци.

Тогава бяха дошли снеговете. Близо две седмици конфликтите почти отсъстваха, защото двете армии се бяха съсредоточили над оцеляването си. Сух сняг, спускащ се със съскане ден подир ден, вливащ ледените си води във вече натрупаните преспи; стараещ се да стъжни живота — а в някои случаи и да го направи невъзможен — на животните, съпровождащи бойците на Фалта. Само урусите, които върховният вожд на фенните до този момент бе щадил, изглежда нямаха нищо против студа.

Лийт прекара две седмици край палатките на лазарета, използвайки Стрелата си за сгряване и лекуване. Джугом Арк нямаше влияние върху лозианите. Юношата можеше да помага на съюзниците единствено като повдига духа им. Макар да се опитваше да свикне с ужасните гледки, които можеха да бъдат съзрени тук, Лийт не можеше да си изработи безразличие към стотиците мъже и момчета и неколцината жени, понесли ужасяващите си рани заради него. Искаше да ги помоли за прошка, да подири оправданието им. Удивляваше го това, че почти всички от тях на свой ред искаха да изразят подкрепата и вярата си в него, а отношението към Джугом Арк се доближаваше едва ли не до обожествяване. За младежа щеше да е много по-лесно, ако се отнасяха към него с презрение.