Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Бойците на Деруйс и Хинепукохуранги толкова дълго се бяха сражавали редом, че вече никой не мислеше за тях като за отделни сили. Предводителите им рядко биваха съзирани отделени. Тази сутрин също се биеха гръб до гръб, способни да се изправят срещу всеки. Туа отново не носеше наметало, дори и в този вцепеняващ мраз. Мускулите му се движеха като змии, докато отскачаше с лекота от удара на копие и премазваше глупавия си противник. Принц Уизаго ругаеше през зъби. Насреща им идваха червени нагръдници — част от добре обучените сили, срещу които се бяха сражавали в първия ден. Мъжът, с който се сражаваше в момента, разчиташе повече на груба сила, но притежаваше достатъчно техника, за да отбива ударите на принца. Ругатните му се усилиха. Скоро трябваше да моли Туа за помощ — отново.
Долетял иззад гърба на Уизаго стон го уведоми за това как се справя приятелят му. Миг по-късно непредпазливият брудуонец насреща му се дръпна от профучалата към него огромна тояга — движение, оголило гърдите му за острието на принца.
— За пореден път ми помагаш, приятелю — усмихна се кисело Уизаго, отмятайки кичур от очите си. — Скоро няма да съм в състояние да ти платя дълга.
— Вас, брегаджиите, не бива да ви пускат да прекрачвате прага без придружител — отвърна Те Туахангата.
— Трябва да се махнем бързо. Виж — в битката встъпват още брудуонци. Не сме достатъчно, за да ги задържим.
— Ние сме двойно повече от тях. Как така не можем да ги спрем? Трябва да останем!
— Много добре. Ще се върна утре и ще те спася, както много пъти досега. Още един път няма да е от значение. — Уизаго се засмя, показвайки, че думите му не носят острота.
— Значи да побегнем и доведем брудуонците по-близо до домовете си. Това е разумността на Първородните. — Туахангата направи на хората си знак да започнат да отстъпват.
— Не е от значение колко пъти отстъпваме, стари друже, стига накрая да преминем в настъпление — отбеляза Уизаго, преди също да даде на войниците сигнал да изоставят бойното поле. — И стига да доживеем рухването на Рушителя.
По здрач ядрото на фалтанската армия се намираше в северна Пискасия, макар че хора и коли все още не спираха да се спускат откъм платото. Бе наредено преброяване. На сутринта щъкащите служители бяха определили, че край Адолина са разположени по-малко от петдесет хиляди фалтанци.
— И какво ще правим? — питаха се генералите. — Къде ще ги задържим?
Бяха повикани селяни, които им казаха, че сред предпланините на запад има множество проходи, които биха позволили на брудуонците да заобиколят. Последва оживена и прибързана дискусия, неспокойствието й породено от малкото време преди следващата атака. Недалеч войниците бяха направили барикада, знаейки, че това е напразно дело, но и че не им остава друго, което да сторят. Мечовете бяха почистени, счупените дръжки на копията бяха сменени с резервни, но тъй като запасите от колите се оказаха недостатъчни, на мнозина се наложи да дирят клони край реката, за да могат да се защитават поне за още ден.
— Позицията ни е незавидна — каза Индретт. — Това място не може да бъде защитавано, а долината зад нас е широка. Не ми е известно място преди Редана, където бихме могли да се укрепим.
— Има едно място. — Слаб, търпелив глас прекъсна мърморенето, последвало думите на жената. — Освен ако брудуонците не са решили да чакат до лятото, всеки, който иска да поеме към полята на Строукс и Деювър, и съответно към Инструър, трябва да прекоси Лешоядова гуша. Видях сблъсъка! Там ще се реши всичко. Там Джугом Арк ще бъде издигната срещу Рушителя!
Лийт се изправи, събаряйки стола си. Сър Амасиан! Младежът бе сметнал, че възрастният рицар е останал в замъка. Имаше толкова много неща, за които да го разпитва!
— Видял? Що за глупости?!
Мнозина от пълководците бяха изчерпали търпението си, изнервени от месец несигурност и страх. Осъзнаваха, че губят ценни мигове, а решение така и не бива взето.