Гаснещ зрак [bg]

— Сър, учите добре езика на двора. Или в това има повече ухажване, отколкото е прилично?

— Не — отвърна той. — Добре знам положението си, милейди, а по-важното — вашето. Инак, мрачен сезон понасяме тук, тъй че си позволяваме такива удоволствия, каквито можем да намерим.

Тя продължи да го гледа съсредоточено.

— Завиждам ви на ума, портален сержант. Ако притежавам чарове, те за жалост са детински. Един заслонен живот свива света за онзи, който страда в него. Твърде често невинността ражда наивност, а когато бъде избутан от малкия свят в по-големия навън, съществото се оказва и незнаещо, и объркано.

— Вашата изповед ме смирява, милейди.

Тя махна с ръка.

— Това не е важно. Стоях на върха на кулата и видях смъртта на твърде много мъже и жени. Никога не бях мислила, че войната толкова ще се доближи, вече не нещо далечно, отвъд някоя граница. Сега тя крачи по позната земя и прави тази земя отчуждена. — Сепна се, щом една цепеница в огнището падна и хвърли рой искри. — Не помага много, когато стените дишат и аз примигвам, боя се.

— В безопасност сте, милейди — увери я Ялад. — При липса на други възможности ще ги уморим от глад.

По-нататъшният разговор бе прекъснат от идването на хирурга Прок, чиято песен бе свършила. Той придърпа тромаво един стол и се смъкна на него с тежка въздишка.

— Можеш да обелиш кората на едно дърво и да сметнеш, че нищо не е — рече той и кимна на себе си. — Но обели кожата на един човек и, ах, цели светове са натъпкани вътре. Тръпнем и сме уязвими. — Усмихна се на Ялад. — Водя своята война със съсипана плът, портален сержант. За да я поправя. Но ти, с меча, който носиш на кръста си, караш и дърветата да кървят.

Ялад се намръщи.

— Казват, че жреците са открили магия, която лекува, Прок. Наричат я Денъл. Може би това, което те измъчва, е предстоящото ти отпадане.

Червендалестото лице на Прок се разшири в усмивка.

— Никакъв риск от това за войника обаче. Отпадане. — Проточи думата, опита вкуса ѝ и сякаш откри, че е неприятен. След малко се отпусна отново и вдигна халбата си. — Пропит съм от тази магия, Ялад. Чудиш се с кого се пазариш, с такава внезапна сила в ръцете ти. Представи си, ако благоволиш, бъдеще, в което лечението е възможно за всичко, за всяка болест, за всяка рана. Стига малко живот да се е задържал в плътта, ами, можем да спасим глупака. Въпросът тогава е: трябва ли?

Сандалат погледна Ялад, после каза:

— Но защо не бихте, хирург? Според мен в такова едно бъдеще бихте намерили отговор на желанието ви — да поправяте нещата, да заздравите счупеното, да изцерите болния или ранения.

Той кривна халбата към нея.

— За претъпканото бъдеще тогава.

Тя го изчака да отпие и каза:

— Дори магията не може да пропъди смъртта.

— Съвсем вярно — съгласи се той. — Ние просто удължаваме мига на идването ѝ. Денъл се превръща в измама, милейди, която радва на мига, но отчайва в далечината. Тя е повече от един проточен живот и също така е агонията на провала, защото се проваляме и трябва да се провалим. Войната на Ялад има своите победи и своите загуби. Тя настъпва напред и завладява земя. Може дори да свърши, за известно време. Но лечителят познава само отстъплението и всяка направена стъпка е горчива, теренът е просмукан с кръв.