Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 384
Перейти на страницу:

— Тъй вярно. Лейтенант Лойд Уилямс.

— Майор Лаутър.

Лойд бе чувал за него. Маркизът на Лаутър, наричан от приятелите си Лаути. Лейтенант Уилямс се огледа. Картините по стените бяха наметнати с огромни чаршафи. Богато украсените мраморни камини бяха грубо обковани; само малко пространство бе оставено за решетките. Потъмнелите стари мебели, понякога споменавани с обич от майка му, бяха изчезнали, заменени от стоманени чинове и евтини столове.

— Боже мой, изглежда различно — отрони той.

Лаутър се усмихна.

— Бил сте тук по-рано. Познавате ли семейството?

— Учих в Кембридж заедно е Бой Фицхърбърт. Там се запознах и с госпожа виконтесата, при все че още не бяха женени. Предполагам, че са се изнесли за времето на войната.

— Не съвсем. Няколко стаи са запазени за тях. Но те не ни притесняват въобще. Та Вие сте идвал тук на гости? — А, не. Не ги познавам добре. Не, разведоха ме из сградата през детските ми години, един ден, когато фамилията не беше тук. Майка ми е работила тук известно време.

— Наистина? Какво, наглеждала е библиотеката на графа или нещо подобно? — Не, била е камериерка — още щом думите излязоха от устата му, Лойд разбра, че е допуснал грешка.

По лицето на Лаутър се изобрази отвращение.

— Мда — каза той. — Колко интересно.

Лойд усети, че веднага са го картотекирали като парвеню от работническата класа. По време на целия му престой щяха да го третират като гражданин втора класа. Трябваше да мълчи за миналото на майка си — знаеше за високомерието на армията.

Лаути произнесе:

— Сержант, заведете лейтенанта в стаята му. На таванския етаж. Дадоха му стая в някогашните помещения за прислугата. Всъщност нямаше нищо против. „Та нали майка ми е живяла тук“, помисли си той. Докато изкачваха стълбите, сержантът съобщи на Лойд, че няма задължения до обяда в офицерската столова. Лойд запита дали някой от Фицхърбъртови е в имението в момента, но човекът нямаше представа. Разопаковането на багажа му отне две минути. Среса се, облече чиста униформена риза и отиде да види баба си и дядо си. Къщата на улица „Уелингтън“ изглеждаше по-малка и по-сива от всякога, въпреки че вече имаше топла вода в килера и външен клозет с течаща вода. Подредбата не се беше променила, откак Лойд се помнеше — прокъсаният килим на пода, избелелите вълнени завеси, твърдите дъбови столове в единствената стая на долния етаж, която служеше за всекидневна и кухня. Старците обаче се бяха променили. И двамата бяха към седемдесетте и изглеждаха слаби. Дядо му страдаше от болки в краката и с нежелание напусна работата си в миньорския профсъюз. Баба му имаше слабо сърце — доктор Мортимър й беше наредил да си почива по четвърт час след всяко ядене.

Стана им приятно да го видят в униформа.

— Лейтенант, нали? — запита баба му. През целия си живот е била политически осъзната, но не можеше да скрие гордостта си че внукът й е офицер. В Абъроуен новините вървяха бързо — фактът, че е дошъл внукът на Дай Профсъюзния, сигурно беше стигнал до половината градче преди Лойд да е изпил и първата чаша от силния чай на баба си. Той не се изненада от появата на Том Грифитс. — Лени щеше да бъде лейтенант като теб, ако се беше върнал от Испания — каза Томи. — И аз мисля така — съгласи се Лойд. Не беше срещал офицер, който да е бил миньор в цивилния живот, но започнеше ли войната като хората, всичко можеше да стане.

— Беше най-добрият сержант в Испания, да знаеш.

— И двамата преживяхте много.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)