![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Изглежда, сержантът усети приближаването на Халахан. Той се обърна точно когато ветеранът застана наведен до него и без каквото и да било предисловие изкрещя в ухото му:
— Нещата загрубяха!
Халахан взе далекогледа си и настрои фокуса му, за да види тежкото оръдие по-навътре на отсрещния бряг, от чието дуло изригваше дим. Имперските сили вече бяха разположили три батареи срещу тях. Оръдията им бяха тежки и с по-далечен обсег от малките полеви оръдия на защитниците.
Полковникът върна очилата на сержанта и погледна надолу към моста. Изгорената му половина по-близо до тях сега се намираше във водата. Дървото беше почерняло като въглен. Голяма част от езерната трева, върху която се простираше, беше потънала непосредствено под повърхността на водата, а там, където се издигаше невредима, имаше редица от маниански обсадни щитове за защита на снайперистите и работниците зад тях. Покрай стената от щитове групи от фигури бързаха напред, натоварени с наръчи езерна трева и дървен материал, които хвърляха върху останките от срутилия се мост, преди да хукнат обратно да се прикрият.
По вида им ставаше ясно, че са роби — най-вероятно кхосианци. В началото Сивите куртки отказваха да стрелят по бягащите фигури, но в един момент Халахан стисна зъби и издаде заповед. Неговите многонационални части се захванаха със зловещата задача да повалят тичащите фигури, докато кхосианските войници наблюдаваха случващото се в стъписано мълчание. Робите падаха като парцалени кукли, но броят им сякаш беше безкраен. Постепенно възстановяваха разрушената част от моста.
Земята под краката на Халахан потрепери. Поредното оръдейно попадение. Част от парапета и пода вляво от тях се срина и Хуун и другарят му снайперист трябваше да отскочат назад, за да са в безопасност.
Халахан погледна през образувалата се цепнатина към балкона на лявата кула на портите, където капитан Хъл, неговият лагосиански помощник-командир, се бе разположил по същия начин с взвод мъже. Всички те се бяха снишили при внезапния оръдеен залп.
— О, не — извика някой, докато наблюдаваха как балконът под краката на другарите им бавно започна да се разпада.
— Махнете се оттам! — изкрещя друг, сложил шепи около устата си, но беше твърде късно.
Първо падна външната част на извития парапет. Мъжете се прекатурваха през бойниците му. Халахан видя капитан Хъл, наметнат с бял шал, да маха на останалите си хора да скочат към стълбището. В следващия момент целият балкон се срина с грохот заедно с Хъл и другите войници.
От далечния бряг се надигна вик. Имперските войници нададоха победен рев. Халахан за момент затвори очи. Той бавно разтри брадясалото си лице с ръце, станали безчувствени от студа. Не беше спал от две нощи. Той изръмжа и обърна гръб на сцената, опитвайки се въпреки умората и гнева си да разсъждава трезво. Останалите мъже го наблюдаваха, готови да се втурнат при първия му знак. Той само кимна с глава.
Сивите куртки събраха оборудването си, след което се отправиха бързо към стълбището.
Долу, на улицата, над главите им свистяха и рикошираха куршуми. Хората му се разпръснаха да заемат огневи позиции в околните сгради! Червените гвардейци все още бяха разположени по улиците под прикритието на импровизирани барикади.
Халахан се затича след сержант Джей, който прескочи разбитите порти.
— Отстъпваме към задните си позиции — извика той на сержанта.
— Казаха ли кога ще можем да ги напуснем?
Двамата прескочиха купчина останки. Халахан придържаше сламената си шапка.
— Заповедите остават същите, главен сержант. Да удържим тази позиция до сутринта.
Сержантът му хвърли кос поглед.
— Знам, стари приятелю — отвърна Халахан. — Знам.
Среща на дипломати
Че беше толкова пиян, че вече бе забравил, че играе раш.
Виновно беше онова момиче с красивото лице, Кърл, което разговаряше с него от време на време, докато играеше или се смееше на шегите му, но най-вече просто споделяше с него големия си мях с керач, като се преструваше, че не се интересува от него. Че продължаваше да пие, докато звуците в кръчмата ставаха все по-приглушени, далечни и нереални, а той потъваше все по-дълбоко в себе си.