Открадни си свят [bg]

Когато най-сетне шумът утихна, едва шепа от членовете на експедицията все още се държаха на крака. Те продължаваха да крещят, завладени от сляп ужас и жажда да убиват. Близо до тях някой от ранените се молеше на висок глас да го застрелят час по-скоро.

Кстаска литна над бойното поле и сондира останките от чудовището с разположените на върха на опашката й датчици.

— Мъжкар е — заключи тя. Джоан оглеждаше натрошените кости и тръбичките с млечновата кръв и се питаше как е могла да разбере.

— Добре ли си, малката? — попита я Доджър Гилеспи. Тя самата беше цялата опръскана с кръв.

Джоан я прегърна и започна да хлипа. Усети, че й се повдига. Сигурно щеше да повърне, ако имаше какво.

— Инк! — повтаряше тя несвързано. — Професорът! Децата!

— Последният от Легиона — провъзгласи ликуващо преподобният Арчибалд. Тъкмо се изправяше на крака. Изглеждаше сякаш някой го беше залял с кофа червена боя. — Защото, както е писано…

— О, я млъквай! — кресна му капитан Гилеспи и притисна още по-силно Джоан.

— Ей, има ли някой там! — продължаваше да нарежда един от ранените.

Мисионерът не й обърна внимание.

— Слуги на Рогатия — оповести той и махна отчаяно с ръка.

— Фраск, мъжкар, младежка възраст, специализиран за войник — диктуваше Кстаска.

Преподобният Арчибалд насочи лъча на прожектора си към херувима и заговори.

— И уродливи бяха телата им и изменени крайниците, за да прилягат на службата им. — Отново бе завладян от религиозен екстаз. — Върви скриваха очите им, с върви прикриваха ушите си и с върви те поразяваха врага свой!

Вече нямаше съмнение, че преподобният Арчибалд е изкукуригал напълно.

— О, отвратителен грях! — отзова се негова съсухрена последователка. Тя вдигна захвърлена сред труповете карабина, поколеба се за миг и застреля в главата мъжа, който молеше за помощ.

— Божичко мили! — изхлипа уплашено Джоан.

Последните оцелели кръстоносци се надигнаха и взеха да си събират оръжията, като че ли бяха някакви свещени реликви.

— О, Господи Боже, за твоята правда се скитаме из това прокълнато място!

И преподобният Арчибалд, следван от верните си сподвижници, навлезе смело в тунела, откъдето се бе появил фраскът. Почти веднага стрелбата беше възобновена.

Кстаска се приземи пред Доджър и Джоан.

— Последвайте ме — покани ги тя любезно.

Джоан закърши ръце.

— Но Инк? — проплака тя, като дете, изгубило майка си. — Ами останалите?

Доджър я дръпна след себе си.

— Най-доброто, което можеш да направиш за Инк — обясни й тя, — е да вземеш мерки да не те сполети нейната участ.