Деца от кръв и кости [bg]

— Ако ми кажеш как да го унищожа, мога да те защитя. Ако съществува възможност магията да се върне, баща ми ще те убие!

О, богове!

Той дори не разбира, че вече сме изгубили. Свитъкът не означава нищо, ако няма кой да го прочете. Но не мога да позволя той да узнае това.

Ако разберат, ще избият всички ни, унищожавайки всеки мъж, всяка жена и всяко дете. Няма да спрат, докато не изчезнем, докато с омразата си не ни заличат от света.

— … те са зли, Зел. — Инан преглъща с усилие. — Ако не го предадеш, няма да оцелееш.

— Значи няма да оцелея.

Лицето му се сгърчва.

— Ако не проговориш, те ще го изтръгнат от теб с мъчения!

В гърлото ми засяда буца — така и предполагах. Но не мога да говоря.

— Значи ще кървя.

— Зел, моля те. — Той пристъпва напред и обхваща с ръце нараненото ми лице. — Знам, че имахме планове, но трябва да разбереш, че всичко се промени…

— Разбира се, че всичко се промени! — изкрещявам аз. — Хората на баща ти убиха Зу! Салим! Всички онези деца. — Поклащам глава. — Те дори не можеха да се бият, а стражите ги избиха!

По лицето на принца се изписва болка. Неговите войници. Неговите хора. Отново ни погубиха.

— Знам, Зели. — Гласът му секва. — Знам. Всеки път, когато затворя очи, виждам тялото й.

Отвръщам поглед, борейки се със сълзите си. В главата ми изниква сияйната усмивка на Зу, безкрайната й радост, светлината й. Сега тя трябваше да е на половината път до Зариа. Двамата с Куаме все още трябваше да са живи.

— Не трябваше да нападат — прошепва Инан. — Зулейка заслужаваше шанса да живее. Но войниците помислили, че използваш свитъка, за да създадеш армия от магове. А след това, което направи Куаме… — Гласът на Инан замира. Цялата скръб, която изпитваше по-рано, сякаш изчезва, изместена от страха. — Куаме унищожи три взвода за секунди. Изгори ги живи. Изпепели лагера. Ако самият той не беше изгорял, сигурно всички щяхме да сме мъртви.

Изопвам се отвратена. Какво, в името на боговете, си мисли той?

— Куаме се пожертва, за да ни спаси!

— Но представи си как е изглеждало това на стражите. Знам, че намеренията на Куаме бяха чисти, но той отиде прекалено далече. От години ни предупреждават за такава магия. Онова, което направи Куаме, е по-лошо от всичко, което е казал някога баща ми!

Примигвам и гледам изпитателно Инан. Къде е бъдещият крал, който щеше да спаси маговете? Принцът, който се хвърли пред пламъците, за да ме спаси? Не познавам това изплашено момче. Той намира извинения за всичко, което казваше, че мрази. Или може би го познавам прекалено добре.

Може би това е истината — пречупеният малък принц.

— Разбира се, че атаката беше ужасно ненужна. Знам, че ще трябва да се справяме с това. Но в момента трябва да действаме. Войниците са ужасени, че маг като Куаме може отново да нападне.

— Добре. — Стискам веригите, за да скрия треперенето на ръцете си. — Нека се страхуват.