Драконите на сломеното слънце [bg]

Рицарят поклати глава:

— Това е просто смешно.

— Извинявай — заяви остро Тас, — но не е никак учтиво да прекъсваш някой, когато говори. Както и да е, появих се в гробницата, Джерард ме намери и ме отведе да видя Карамон. Успях дори да му разкажа набързо как смятам да протече речта ми на погребението и на него страшно му хареса, само дето нищо не беше тъй, както си го спомнях от първия път. Казах му и за това и той явно се разтревожи доста, но после падна мъртъв и не успя да направи абсолютно нищо по въпроса. После пък не успя да открие Рейстлин, а разправяше, че са близнаци и Рейстлин никъде не би отишъл, без да го изчака. И май точно поради тази причина предложи да попитаме Даламар. — Тасълхоф си пое дълбоко въздух, тъй като бе изразходвал почти целия си дъх за края на историята. — И ето ме тук пред вас.

— Вече не знам в какво да вярвам — обади се Лорана, като погледна към Палин.

Магьосникът се престори, че не забелязва въпроса в очите й, докато задълбочено разглеждаше артефакта, сякаш всички отговори бяха инкрустирани в лъскавата му метална повърхност.

— Тас — произнесе внимателно той, като се стараеше да не разкрива напълно насоката на мислите си. — Разкажи ми за всичко, което си спомняш от първото погребение на баща ми.

Тасълхоф се подчини, като надълго и нашироко разправи как присъствали Даламар и лейди Кризания, и Речен Вятър и Златна Луна, как соламнийските рицари изпратили свой представител, който пропътувал цялото разстояние от Кулата на Върховния свещенослужител, как от елфическото кралство Квалинести дошъл и Гилтас, как се появили Силваношей от Силванести и Портиос, и Алхана, която пък била все тъй красива.