Драконите на изгубената звезда [bg]

Златна Луна седеше в един от тези столове от близо два часа. Беше успяла да поспи за кратко, ала сънят й, както винаги, бе нарушен от въртящото се многоцветно колело на виденията. Щом залата започна да се изпълва с хора, отново се събуди. Някои я гледаха втрещено, други пък с болезнено усилие се опитваха да не го правят. Когато влязоха лорд-рицарите, тримата й се поклониха, а един дори коленичи пред нея и помоли за благословията й.

Всичко това бързо й подсказа, че Звездният учител Микелис все пак е разпространил мълвата за чудотворното й подмладяване.

В началото Златна Луна бе изпитала раздразнение и дори гняв, задето Микелис беше разтръбил тайната й, макар специално да му бе подчертала, че не желае да го прави. След като обаче си даде време да помисли малко, осъзна, че поведението й е неприемливо. В крайна сметка трябваше да получат все някакво обяснение за случилото се с нея. Така просто й бе спестил нуждата да обяснява отново и отново промяната в себе си и да преживява за пореден път онази ужасна нощ. Така че прие почитанията и поклоните на рицарите с подобаващо търпение. Мъртвите все така прелитаха и се тълпяха край нея.

Звездният учител Микелис се настани в непосредствена близост, за да може да й помогне в случай на нужда, гледайки я със смесица от страхопочитание, съжаление и объркване. Явно продължаваше да не разбира защо, вместо да страни от хората, Златна Луна не тича из улиците, за да покаже на всички чудния дар, който е получила. Никой от тях не можеше да я разбере. Взимаха търпението й за смирение и го приемаха, но и донякъде изпитваха негодувание. Първата учителка бе получила дар, какъвто всеки един от тях би приел на драго сърце. Най-малкото можеше да му се зарадва.

Съветът на рицарите се събираше с обичайните формалности, които соламнийците тачеха с такава голяма любов. Протоколът бележеше всяка страна от живота на тези хора — от раждането до смъртта — и никое събитие не се считаше за състояло се, ако не е украсено с неизброими церемониални обръщения, тълкувания и цитати от Кодекса на честта.

Златна Луна се облегна назад, затвори очи и отново потъна в сън. Започваше делото на някакъв рицар, но тя не му обръщаше внимание, поне не съзнателно. Бръмченето на гласовете протичаше неуловимо под сънищата й, а в съня си Златна Луна отново беше в Тарсис. Градът бе подложен на атака от страна на огромно ято дракони, а самата тя се свиваше от ужас пред разперените многоцветни криле, затулящи светлината на деня. Тасълхоф произнасяше името й. Казваше й нещо, нещо важно…

— Тас! — извика тя и се изправи в стола. — Тас, бързо, доведи Танис! Трябва да говоря с него…

Златна Луна премигна и се огледа объркано.

— Първа учителко — говореше Микелис, докато успокоително галеше ръцете й. — Сънувахте кошмар.

— Да — отговори тя. — Сънувах…

Опита да си припомни съня, понеже бе направила важно откритие и тъкмо се канеше да го каже на Танис. Но разбира се, Танис го нямаше. Никой от тях не беше тук. Беше съвсем сама и не можеше да си спомни какво е сънувала.