Шестото покварено дете [bg]

104.

Наш

Ден шести, 05:27

Уорник бутна стоманената врата в дъното на стълбището и влезе в огромното помещение. Въздухът беше студен, влажен и прашен.

Заради кашоните, старите мебели и медицинското оборудване Наш не можеше да огледа мястото, където стояха. Голите флуоресцентни крушки над главите им бръмчаха тихо.

– Как казваш, че било името на онзи от поддръжката? – попита той Клоз.

– Ърнест Скоу.

Наш вдигна шепи до устата си и извика през импровизирания рупор:

– Ърнест Скоу, тук ли сте?

Заради натрупаните вехтории гласът му не се разнесе толкова надалеч, колкото очакваше. Извика отново, този път по-силно.

– Закъсняхме. Може да е избягал.

– А може и да не е – контрира Наш, откопчавайки кобура на беретата. Не я извади, но искаше да е сигурен, че ако се наложи, нищо няма да го забави.

Клозовски посочи към тавана:

– Тя каза, че са проследили тези кабели до външната стена – те са за телефоните и за интернет. Телефонните компании наемали пространства в тунелите, затова тя се надявала, че кабелите ще ни отведат до тях. Стената обаче била циментирана. Очевидно през осемдесетте, като са подсилвали основите, са запечатали достъпа до тунела.

Отпред няколко подлоги, натрупани върху алуминиева носилка, се преобърнаха и паднаха на пода с трясък. Уорник разпери ръце и отстъпи.

– Съжалявам.

Наш позна носилките. Бяха се чудили откъде ги намира Бишъп. Наш преброи повече от двайсет само от мястото, където стоеше; вероятно имаше над сто. Бишъп лесно би могъл да вземе няколко, без никой да забележи. Може би дори ги беше върнал, когато приключи с делата си – все едно това бе личният му склад за медицинско оборудване.

– Тази част от болницата никога не е била свързана с мрежата тунели – каза Уорник.

Наш прекрачи подлогите и се приближи към него:

– Знаеш за какво говорим?

Уорник се ухили самодоволно.

– Искам си оръжието.

– Клоз, я гръмни този човек. В крака, може би в коляното. Само за да го накараме да говори.

За секунди Клоз очевидно си помисли, че Наш е сериозен. След това поклати глава и отново заразглежда окабеляването по тавана.

Наш блъсна Уорник толкова силно, че едва не го прекатури върху носилките:

– Изплюй камъчето!

Уорник изтупа праха от сакото си.

– В момента се намираме в новата болница „Строгър“. Това крило е построено през 2002 година. Ако контрабандистките тунели са свързани с нещо, то ще е в старата част. Онази, която е била многопрофилната болница на окръг Кук.

– Откъде знаеш?

– Предприемачите от години точат зъби за сградата на старата болница. Огромна е, в центъра на града… първокласен недвижим имот, който стои неизползван. Има предложение да се обнови цялото пространство – жилищни сгради, хотел, нов паркинг, офис сграда, мол и така нататък. – Той въздъхна. – Проектът беше многообещаващ, но всичко е в застой след смъртта на Талбът.