Каменният кръг [bg]

Носът ми се удари в челото му с ужасно хрущене. Очите ми се напълниха със сълзи, когато се извъртях от него, покрила с длани лицето си.

— Ох!

— Господи, нараних ли те, Клеър? — Примигвайки от сълзите, успях да видя лицето му, надвесено тревожно над мен.

— Не — отвърнах глупаво. — Но мисля, че носът ми е счупен.

— Не, не е — каза той, като леко опипа костта. — Когато си счупиш носа, се чува едно гадно хрущене и кървиш като прасе. Ще се оправи.

Опипах леко ноздрите си, но той беше прав; не кървяха. Болката също бързо отслабваше. Когато осъзнах това, осъзнах и че той лежи върху мен — краката ми са отворени под него, а членът му ме докосва, бяхме на косъм.

Видях в очите му и че той осъзнава това. И двамата не помръднахме, едва дишахме. После гърдите му се издуха, когато пое дълбоко дъх, посегна и хвана и двете ми китки с една ръка. Вдигна ги над главата ми и тялото ми се изви безпомощно под него.

— Дай ми устата си, сасенак — каза тихо и се наведе над мен. Главата му закриваше светлината и не виждах нищо, освен смътно сияние и тъмната му плът, когато устата му докосна моята. Нежно, съвсем леко, после се притисна топла и аз се отворих за него с лека въздишка, езикът му веднага потърси моя.

Ухапах устната му и той се отдръпна леко сепнат.

— Джейми — казах до устните му. — Джейми! — Само това можех да изрека, но притисках хълбоци към него отново и отново, призовавах го към действие. Извърнах глава и захапах рамото му.

Той издаде някакъв гърлен звук и влезе силно в мен. Бях стегната като девица и извиках, извивайки се под него.

— Не спирай! За бога, не спирай!

Тялото му ме чу и отговори на същия език, ръката му стисна по-здраво китките ми, докато той нахлуваше силно в мен, усещах как тласъците достигат до матката ми.

После пусна ръцете ми и почти падна отгоре ми, тежестта му ме прикова към леглото, когато посегна под мен, стисна хълбоците ми и ме притисна.

Аз изскимтях и се размърдах под него, а той ухапа врата ми.

— Стой мирна — каза в ухото ми. И аз стоях, просто защото не можех да помръдна. Лежахме притиснати един в друг, треперещи. Усещах бумтене в ребрата си, но не знаех моето сърце ли е, или неговото.

После се раздвижи в мен, много бавно, плътски въпрос. Това бе достатъчно; аз се извих в отговор, безпомощна под него, и усетих как спазмите на оргазма ми го галят, галят, сграбчват и отпускат, приканват го да ме последва.

Той се надигна на ръце, изви гръб, отметна глава назад със затворени очи, дишаше тежко. После много бавно се наведе и отвори очи. Погледна ме с неизразима нежност и светлината от свещта озари за миг влагата по бузата му, от пот или от сълзи.

— О, Клеър — прошепна той. — О, Господи, Клеър.

И неговото освобождение започна, дълбоко в мен, без той да помръдва, тялото му трепереше така, че ръцете му се тресяха, а червените косъмчета потрепваха на слабата светлина. Той сведе глава с нещо като стон, косата му скри лицето и всяка тръпка и пулсация на плътта му между краката ми събуждаше ехо в мен.