Каменният кръг [bg]

— Искам да те видя.

— Е, не е много за гледане, сасенак — каза той с несигурен смях. — Но каквото и да е — твое е, ако го искаш.

Съблече ризата през главата си и я хвърли на пода, после се опря на ръце назад, излагайки тялото си на показ.

Не знам какво бях очаквала. Всъщност гледката на голото му тяло ме остави без дъх. Той още беше висок, разбира се, и красиво сложен, дългите кости, гладките мускули — елегантни и силни. Сияеше на светлината от свещта, сякаш тя се излъчваше от него самия.

Беше се променил, разбира се, но едва доловимо; сякаш просто го бяха пъхнали във фурната и допекли малко. Мускулите и кожата се бяха изопнали леко и изглеждаше по-жилав; никога не е бил отпуснат, но вече не бе останало нищо момчешко.

Кожата му бе потъмняла до бледозлатисто, бронзова по лицето и шията, но изсветляваше по тялото до чисто бяло, осеяно със сини вени по вдлъбнатините на бедрата. Космите между тях изпъкваха червеникавокестеняви и бе очевидно, че не ме е лъгал; наистина ме искаше, много.

Срещнах очите му и устата му потрепна леко.

— Навремето ти казах, че ще бъда честен с теб, сасенак.

Засмях се и усетих сълзи в очите си, заля ме прилив на объркани чувства.

— Аз също. — Посегнах към него колебливо и той хвана ръката ми. Силата и топлината ѝ бяха стряскащи и аз потрепнах леко. После стиснах по-здраво и той се изправи пред мен.

Стояхме така, смутени и колебливи. Усещахме много остро присъствието на другия — как би могло да е иначе? Стаята беше доста малка и атмосферата сякаш беше заредена с почти видимо електричество. Усещах огромен страх, като на върха на скоростно влакче.

— Колкото мен ли си изплашен? — попитах накрая, гласът ми беше странно дрезгав.

Той ме огледа внимателно и изви вежда.

— Едва ли. Цялата си настръхнала. Страх ли те е, сасенак, или ти е студено?

— И двете — отвърнах и той се засмя.

— Лягай тогава. — Пусна ръката ми и се наведе да отметне юргана.

Не спрях да треперя, когато се плъзна под юргана до мен, макар че топлината на тялото му беше като шок.

— Господи, ти не си студен! — избълвах аз. Обърнах се към него и топлината му затрептя по кожата ми от главата до пръстите на краката. Инстинктивно привлечена, аз се притиснах към него и затреперих. Усещах зърната си твърди до гърдите му.

Той се засмя леко несигурно.

— Не, не съм. Сигурно трябва да ме е страх, нали? — Прегърна ме нежно и аз докоснах гърдите му, усетих как кожата му настръхва под пръстите ми под къдравите червени косми.

— Когато бяхме изплашени един от друг — прошепнах аз, — в първата ни брачна нощ… ти ме хвана за ръцете. И каза, че ще е по-лесно, ако се докосваме.

Той издаде тих звук, когато пръстът ми откри зърното му.

— Да, казах — рече задъхано. — Господи, докосни ме отново така. — Ръцете му се стегнаха внезапно и ме притиснаха към него.