Каменният кръг [bg]

Когато вечерята свърши, и двамата мислехме за едно и също. Едва ли можеше да е иначе, като се има предвид мястото, на което се намирахме. Тръпка, примесена със страх и очакване, се стрелна през мен.

Накрая той допи виното си, остави чашата и срещна погледа ми.

— Ще… — Спря, вече се изчервяваше, но ме погледна в очите, преглътна и продължи: — Ще легнеш ли при мен? Защото — добави бързо, — е студено и двамата сме мокри, и…

— И няма никакви кресла — довърших вместо него. — Добре. — Издърпах ръката си от неговата и се обърнах към леглото, усещах странна смесица от вълнение и колебание, от която дъхът ми се накъсваше.

Той свали бързо чорапите и панталоните си и ме погледна.

— Извинявай, сасенак; трябваше да ти помогна с връзките на роклята.

Значи не съблича често жени, помислих си, преди да се усетя, и устните ми се извиха в усмивка.

— Е, това не са връзки — прошепнах, — но ако ми помогнеш… — Оставих наметалото и се обърнах с гръб към него, като вдигнах коса.

Настъпи смаяно мълчание. После усетих как един пръст се плъзга по гръбнака ми.

— Какво е това? — попита той стреснато.

— Нарича се цип — казах с усмивка, макар че не можеше да ме види. — Виждаш ли малкия накрайник отгоре? Просто го хвани и го дръпни право надолу.

Ципът се отвори с тих звук като от разпаряне и остатъците от роклята на Джесика Гутенбърг увиснаха настрани. Извадих ръце от ръкавите и оставих роклята да падне в краката ми, после се обърнах към Джейми, преди да съм изгубила смелост.

Той отскочи назад, стреснат от това внезапно разсъбличане. Примигна и се втренчи в мен.

Стоях пред него само по обувки и набрани розови копринени чорапи. Изпитах силен порив да дръпна роклята обратно, но устоях. Изпънах гръб, вирнах брадичка и зачаках.

Той не каза и дума. Очите му сияеха на светлината на свещта, когато вдигна леко глава, но пак направи онзи номер и скри мислите си зад неразгадаема маска.

— Няма ли да кажеш нещо, по дяволите? — попитах накрая, гласът ми потрепери съвсем леко.

Той отвори уста, но не излязоха думи. Поклати бавно глава.

— Господи — прошепна накрая. — Клеър… ти си най-красивата жена, която съм виждал.

— Явно — казах аз убедено — зрението ти отслабва. Сигурно е глаукома; твърде млад си за перде.

Той се засмя малко треперливо и после видях, че наистина е заслепен — очите му блестяха от влага, когато се усмихна. Примигна и протегна ръка.

— Аз — каза той, също толкова убедено — имам орлов поглед, както винаги. Ела при мен.

Поех ръката му малко неохотно и излязох от жалкото убежище на роклята в краката ми. Той ме дръпна леко да застана между коленете му, когато седна на леглото. После ме целуна нежно, по двете гърди, и сложи глава между тях, топлият му дъх галеше кожата ми.

— Гърдите ти са като слонова кост — каза тихо, изрече го напевно, като планинец, както винаги когато бе развълнуван. Ръката му се вдигна и обхвана едната гърда, пръстите му тъмнееха на бледата ми кожа.