Каменният кръг [bg]

— Виж дали мадмоазел Джози е свободна, ако обичаш, Полин — каза тя. — И после качи горе топла вода и чисти кърпи за мосю Фрейзър и неговата… съпруга. — Тя изрече думата с такова изумление, сякаш все още не можеше да повярва.

— О, и още нещо, ако бъдете така любезна, мадам? — Джейми се наведе през парапета и ѝ се усмихна. — Жена ми има нужда от нова рокля; претърпя неприятен инцидент. Дали бихте могли да ни намерите нещо подходящо до сутринта? Благодаря, мадам Жан. Bonsoir!

Мълчах, докато го следвах до четвъртия етаж на къщата. Бях твърде заета да мисля, в главата ми имаше истински вихър. „Сводник“, така го беше нарекъл младежът в кръчмата. Но сигурно просто като обида… защото беше абсолютно невъзможно. За Джейми, когото познавах, беше напълно невъзможно, поправих се аз, като погледнах към широките рамене под тъмносивото вълнено палто. Но за този мъж?

Не знаех точно какво съм очаквала, но стаята бе съвсем обикновена, малка и чиста — макар че точно това бе необикновеното, като се замисля — обзаведена със стол, просто легло и скрин, на който имаше леген, кана и глинен свещник с една восъчна свещ, която Джейми запали от тази, която носеше.

Свали мокрото си палто и го преметна небрежно на стола, после седна на леглото, за да си събуе мокрите чорапи.

— Господи, умирам от глад — рече той. — Дано готвачката не си е легнала.

— Джейми…

— Свали си наметалото, сасенак — каза той, като видя, че още стоя до вратата. — Подгизнала си.

— Да. Е… да — преглътнах и продължих. — Просто… Джейми… защо държиш стая в публичен дом? — изплюх камъчето накрая.

Той потърка брадичка и ме погледна леко смутен.

— Съжалявам, сасенак. Не знам дали е редно да те водя тук, но не се сетих за друго място, където да ти закърпят бързо роклята и да ни дадат топла вечеря. А и трябваше да оставя господин Уилъби някъде, където няма да се забърква в още неприятности, а тъй като и без това щеше да дойде тук… ами… — погледна към леглото, — пък и е много по-удобно от койката в печатницата. Но май не беше добра идея. Можем да си тръгнем, ако не ти…

— Не, не това — прекъснах го. — Питах защо държиш стая в бордей? Толкова добър клиент ли си…

— Клиент ли? — Той се втренчи в мен, извил вежди. — Тук? Господи, сасенак, за какъв ме мислиш?

— Откъде да знам — рекох. — Нали затова питам. Ще отговориш ли на въпроса ми?

Той се вгледа в чорапите си и размърда пръсти върху дървения под. Накрая вдигна очи към мен и отговори спокойно.

— Сигурно. Аз не съм клиент на Жан, тя е мой клиент… и то добър. Държи тази стая за мен, защото често замръквам по работа и ми трябва място, където да ме нахранят и да ме приютят по всяко време, тайно. Стаята е част от договорката ми с нея.

Бях стаила дъх. Сега го изпуснах наполовина.