Каменният кръг [bg]

Главата му се обърна на възглавницата, чертите му не се виждаха в мрака, устните му докоснаха моите, леки като крилце на насекомо. Той се обърна по гръб, дръпна ме към себе си и ръката му легна тежка върху извивката на бедрото ми.

По-късно го усетих да се размърдва отново и да издърпва малко завивките. По ръката ми лъхна студено течение, малките косъмчета се изправиха и после пак се отпуснаха под топлината на допира му. Отворих очи и видях, че се е обърнал настрани и се взира в ръката ми. Тя лежеше върху завивката, като бяло изваяние, всички кости и сухожилия изпъкваха в сиво, докато в стаята започваше леко да изсветлява.

— Опиши ми я — прошепна той, сведе глава и леко започна да прокарва пръсти по моите, дълги и призрачни в мрака под допира му. — Какво е взела от теб, от мен? Можеш ли да ми кажеш? Ръцете ѝ като твоите ли са, Клеър, или като моите? Нарисувай ми я, нека я видя. — Той сложи ръка върху моята. Неговата скъпа ръка, с прави пръсти и плоски стави, ноктите дълбоко изрязани — четвъртити и чисти.

— Като моята — отвърнах. Гласът ми беше тих и дрезгав от съня, едва се чуваше над барабаненето на дъжда. Къщата под нас бе тиха. Вдигнах леко пръсти, за да му покажа. — Тя има дълги и тънки ръце като моите — но по-големи от моите, по-широки в дланта и с по-голяма извивка отстрани, близо до китката — ето така. Като твоите; пулсът ѝ се усеща ето тук, като при теб. — Докоснах мястото, където вената пресичаше извивката на радиуса, точно където китката се съединява с ръката. Той бе толкова неподвижен, че усещах пулса му.

— Ноктите ѝ са като твоите; четвъртити, не овални като моите. Но кутрето ѝ на дясната ръка е изкривено като моето — казах и го вдигнах. — И при майка ми е било така, чичо Ламбърт ми каза. — Майка ми умря, когато бях на пет. Не я помнех, но винаги се сещах за нея, когато видех ръката си неочаквано, в подобни моменти. Сложих ръката с изкривеното кутре върху неговата, после я вдигнах към лицето му.

— Тя има тази линия — казах тихо и плъзнах пръст от слепоочието към бузата му. — Очите ти, точно същите, и миглите и веждите. Носа на Фрейзър. Устата ѝ е по-скоро като моята, с по-пълна долна устна, но е широка като твоята. Заострена брадичка, като моята, но по-изразена. Високо момиче е — почти метър и осемдесет. — Усетих как се сепна от изумление и аз го бутнах леко с коляно. — Има дълги крака, като твоите, но много женствени.

— И има ли такава малка синя веничка тук? — Докосна лицето ми съвсем нежно, по слепоочието. — И уши като малки крилца, сасенак?

— Не си харесва ушите — казва, че стърчали — казах аз и усетих как сълзи жилят очите ми, когато Бриана внезапно се появи между нас.

— Пробити са. Нямаш против, нали? — добавих, говорих бързо, за да сдържа сълзите. — Франк имаше против; каза, че изглеждало евтино, но тя искаше да го направи и аз ѝ позволих, когато беше на шестнайсет. Моите са пробити; не ми се струваше правилно да ѝ забранявам, а и всичките ѝ приятелки го правеха и аз не исках…