Правилата на лова [bg]

Токио, Япония, 20 юни

Фумио Намака влезе в кабинета на брат си, накуцвайки.

Кей размахваше подарената му от ирландеца секира със същата привичност и лекота, с които някой друг от изпълнителните директори на корпорацията би се разхождал из коридорите със стик за голф в ръка. Кей не обичаше канцеларската работа, а подробностите го отегчаваха, за сметка на което нито за миг не губеше интереса си към бойните изкуства. В собственото си съзнание Кей се виждаше като средновековен самурай и според него фактът, че живеят в двадесети век, бе просто грешка във времето.

— Кей — обърна се към него Фумио, — бих искал да излезем в коридора и да ми кажеш какво виждаш.

— Зает съм — отвърна Кей, като размаха секирата над главата си, след това нанесе диагонален низходящ удар по въображаемата мишена, при което във въздуха се чу вледеняващо кръвта свистене. — Опитвам се да овладея това дяволско нещо. Знаеш ли, може повече неща, отколкото изглежда на пръв поглед. С нея се постига изключителна мощ на замаха, но същата тази мощ я прави трудна за направляване. Ако ударът ти не уцели мишената, острието на секирата продължава да се движи по траекторията и тогава ставаш уязвим. Въпреки това съм убеден, че съществува някаква техника за контролиране на това нещо, просто трябва да я открия.

Кей с лекота замахна нагоре със секирата и Фумио се изпълни едновременно е раздразнение и гордост към своя по-голям брат. Вярно, че Кей можеше да подлуди човек понякога, но ентусиазмът му беше заразителен.

— Свързано е с отстраняването на онзи гайджин, Фицдуейн-сан — каза Фумио. — Провеждам един експеримент, който, мисля, ще те заинтригува.

Кей изсумтя, но спря да размахва бойната секира.

— Отвори вратата, погледни наляво и ми кажи какво виждаш в коридора.

— Пак игрички — обезкуражително изкоментира Кей, отиде ядосан до вратата, отвори я и надникна в коридора. Но веднага се дръпна назад с побеляло лице. — Това е гайджинът — каза той, — ирландецът. Той е тук, представи си, стои там, в дъното на коридора, с гръб към прозореца. Какво прави тук? Как се е промъкнал през охраната? Какво ли е намислил?

— Нямам представа — отвърна Фумио. — Сигурен ли си, че това е гайджинът?

— Разбира се, че съм сигурен — веднага отвърна Кей, после забеляза особеното изражение върху лицето на брат си. — Какво искаш да кажеш с този въпрос?