Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Космическая фантастика » Градината на Рама [bg]
Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Градината на Рама [bg]

Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:

През 2130 година в Слънчевата система пристига загадъчен, очевидно безлюден космически кораб. Когато „РАМА“ отлита към своята следваща незнайна спирка, са разкрити много чудеса, но на малко от загадките са намерени разумни отговори. Едно е очевидно: всичко, което са направили загадъчните конструктори на „РАМА“, са го направили тройно… Осемдесет години по-късно втори чуждоземен кораб пристига в Слънчевата система. Този път Земята го очаква и наблюдава. Но всичките години за подготовка се оказват недостатъчни за хората да разреша рамианските загадки. „РАМА II“ е населена, но с рамиани. Всяко следващо разкритие засилва тайнствеността на кораба и експедицията на земляните в него завършва трагично, включително и опитът да бъде унищожен чуждоземният кораб. „РАМА II“ напуска слънчевата система. На борда й се намират трима човеци — двама мъже и една жена, които са забравени при отпътуването на експедицията. Пред тях е неизвестността на пътешествие, каквото не е преживяло нито едно човешко същество. А в неговия край — нима някой би могъл да каже след колко години ще дойде? — вероятно се крие истината за „РАМА“… В „Градината на РАМА“ Артър Кларк и Джентри Лий са създали ново, поразяващо продължение на историята, започната с класическия роман на Кларк „Срещи с РАМА“ — единствен по рода си в жанра на научната фантастика, спечелил всички най-големи награди.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 214
Перейти на страницу:

— О! — възкликна той, докато зяпаше огромния мигащ надпис над портала.

— В никакъв случай не искам да ти развалям впечатлението, моето момче — рече Макс, докато си палеше цигара, — но енергията, необходима за да работи само този знак, може да захранва един квадратен километър СОГ.

— Говориш като мама и чичо — отвърна Патрик.

Преди да влезе в казиното или в който и да е от клубовете, всеки посетител трябваше да се разпише в регистъра на собственика. Накамура не оставяше нищо на случайността. В архивите му се пазеха подробни досиета за това, какво е правил всеки един от тях, докато е бил вътре. По този начин Накамура разбираше кои клонове на бизнеса му трябваше да се разширят и най-вече кой е специалният и предпочитан порок (или пороци) на всеки един от неговите клиенти.

Макс и Патрик влязоха в казиното. Докато стояха край една от двете маси за игра на зарове, Макс се опитваше да обясни на младежа правилата на играта. Патрик обаче не можеше да отклони погледа си от оскъдното облекло на разнасящите коктейлите сервитьорки.

— Чукал ли си някога, момче? — запита Макс.

— Не разбрах, сър — отвърна Патрик.

— Правил ли си някога секс, искам да кажа, имал ли си полово сношение с жена?

— Не, сър.

Един глас вътре в Макс му казваше, че не е негова работа да въвежда младежа в света на удоволствието. Същият глас му напомняше, че тук е Ню Идън, а не Арканзас, в противен случай той щеше да заведе Патрик в Ксанаду и да го почерпи с първото сексуално изживяване.

В казиното се намираха повече от сто души, огромна тълпа, като се има предвид числеността на населението в колонията. И всички те, изглежда, се забавляваха чудесно. Сервитьорките действително раздаваха безплатни питиета — с най-голямата бързина, на която бяха способни. Макс успя да докопа две „Маргарити“22 и подаде едната на Патрик.

— Не виждам никакви биоти — отбеляза Патрик.

— В казиното няма такива — отвърна Макс. — Не обслужват дори и масите, където щяха да са по-ефективни от хората. Крал Джап вярва, че тяхното присъствие потиска инстинкта на хората към хазарта. Но ги използва широко в ресторантите си.

— Кого виждам! Макс Пъкет!

Макс и Патрик се извърнаха. Към тях се приближаваше красива млада жена в елегантна розова рокля.

— Не съм те виждала от месеци.

— Здравей, Саманта — отвърна Макс, след като няколко секунди остана неестествено мълчалив.

— А кой е този красив младеж? — запита Саманта, потрепвайки с дълги мигли към Патрик.

— Това е Патрик О’Туул — отвърна Макс. — Той е…

— О-о-о, мили господи — възкликна Саманта. — Никога по-рано не съм се срещала с някой от ПЪРВИТЕ колонисти. — Преди да продължи, няколко секунди тя го разгледа изпитателно. — Кажете, господин О’Туул, вярно ли е, че сте проспали години?

Патрик кимна срамежливо.

— Приятелката ми Голди твърди, че цялата история е измислица и че всички вие сте агенти на MPV. Тя дори не вярва, че изобщо сме напускали марсианската орбита… Голди казва, че досадното време, което изкарахме в контейнерите, също е част от измамата.

— Уверявам ви, ма’ам — отвърна любезно Патрик, — че ние действително прекарахме много години в сън. Когато родителите ми ме затвориха в спалния контейнер, аз бях само на шест години. Когато се събудих, изглеждах така, както изглеждам сега.

— Намирам го удивително, макар че не разбирам за какво друго е… И така, Макс, накъде си се запътил? Между другото, няма ли да ме представиш?

— Извинявай… Патрик, това е госпожица Саманта Портър от големия щат Мисисипи. Тя работи в Ксанаду…

— Аз съм проститутка, господин О’Туул. Една от най-добрите… Срещал ли си преди проститутка?

Патрик се изчерви.

— Не, ма’ам.

Саманта повдигна с пръст брадичката му.

— Сладък е — обърна се тя към Макс. — Доведи го. Ако е девствен, мога да го обслужа безплатно. — Тя целуна леко Патрик по устните, сетне се врътна и се отдалечи.

вернуться

22

Маргарита — вид коктейл — Б.пр.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 214
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)