Златният бряг [bg]

Сюзън разказа в общи линии за вечерта със семейство Белароса.

— На баща ви са му позвънили по този повод — завърши тя. — А на мен ми позвъниха два пъти.

Каролин се замисли върху това. Тя е, както вече посочих, сериозна млада жена, самоуверена, целенасочена и амбициозна. От нея ще стане юрист. Тя е привлекателна по един строг начин и си представям как ще изглежда с очила, макар че не ги носи, облечена в черен костюм, с високи токчета и адвокатско куфарче в ръка. Една лейди адвокат, както ние, старите кучета на закона, казваме. Тя ни даде компетентното си мнение:

— По конституция имате право да общувате с когото поискате.

— Знаем, Каролин — отвърнах аз.

Децата от колежите понякога си мислят, че научават нови неща. Докато бях в Йейл, години наред смятах, че получавам нова информация.

Приятелите ни също имат това право и някои от тях го упражняват, като избират да не общуват с нас.

— И по същия начин моят клуб има право на дискриминация.

Тук малко се поколеба, защото Каролин е това, което наричаме либерал.

— Защо и двамата просто не заминете оттук? — попита тя. — Това място е само анахронизъм и дискриминация.

— И затова ни харесва — казах аз, но получих едно свиване на веждите. Каролин в много отношения ми напомня майка ми, от която тя се възхищава заради обществената й активност. Каролин е член на няколко училищни организации, които намирам доста подозрителни, но аз не споря за политика с хора под четирийсет години.

— И къде смяташ, че трябва да отидем? — попитах аз.

— В Галвестън например, да живеете на брега с леля Емили.

— Не е лоша идея.

Каролин харесва и Емили, защото тя има смелостта да разруши оковите на брака и сега се шляе по южните острови. Макар че Каролин не би направила това. Нейното поколение на иконокласти е по-малко диво от моето, по-добре облечено, без съмнение, и не би напуснало дома си без кредитните си карти. Все пак мисля, че е искрена.

— А може да дойдем с теб в Куба — казах аз, — да се погрижим за световния мир.

— Защо не поръчаме? — попита Сюзън, която винаги ме подозира, че се заяждам с дъщеря й.

— Не смятам, че Куба е хубава страна, ако това имаш предвид — отвърна ми Каролин. — Но мисля, че като отида там, ще я опозная по-добре.

— Какво толкова има в Куба, Кари? — каза Едуард. — Ела на Кокоу Бийч и ще те запозная с приятелите си. — Той й се ухили.

— Нямам намерение да се отегчавам до смърт с тъпите ти приятели — отвърна с леден глас тя.

— Така ли? А защо като доведох Джефри вкъщи за Коледа, ти се мъкна с нас цяла седмица?

— Не съм се мъкнала.

— Мъкна се.

Погледнах Сюзън, която също ме погледна и се усмихна. Казах й:

— А защо все не запомняш, че колата ти трябва да мине на сервиз?