Сянката на чинара [bg]

— Точно така. Поредният кошмар. — Очите на Джеф бяха зачервени и изморени, доказателство, че не е спал с дни. Не можеше да погледне Джейк в очите и седеше, забил поглед в коленете си. Леко ги потупваше с пръсти, сякаш потънал в дълбок размисъл. Накрая каза: — Получихме много мило писмо от Лети Ланг. Донесе ни го на ръка шериф Уолс, който, трябва да призная, се държа прекрасно. Каза, че двамата с него сте приятели. — Джейк кимна мълчаливо. Джеф продължи: — Бележката й беше трогателна и изразяваше скръбта на семейството й. За мен и Ивлин това означава много. Личи си, че Лети е добра християнка и е ужасена от стореното от съпруга й. Бихте ли й благодарили от наше име?

— Разбира се.

Посетителят отново забоде поглед в коленете си, продължи да барабани с пръсти и да диша бавно, дори мъчително, а после каза:

— Искам да им предадете и още нещо, Джейк, ако не възразявате, да кажете нещо на Лети и на семейството й, дори на съпруга й.

Разбира се. Каквото искаш. Джейк би направил всичко за този съкрушен от скръб баща.

— Християнин ли сте, Джейк?

— Да. Понякога по-ревностен, понякога не, но се старая.

— Така и предполагах. В Шеста глава на Евангелие от Лука Исус ни учи колко е важна прошката. Той знае, че за човека е естествено да търси мъст, да отвръща на удара, да заклеймява хората, които го нараняват, но това е нередно. Винаги трябва да прощаваме. Затова бих искал да предадете на Лети и на семейството й, особено на съпруга й, че Ивлин и аз прощаваме на Симиън за стореното. Молихме се за това. Прекарахме доста време с пастора си. Не можем да допуснем да изживеем остатъка от дните си, изпълнени с омраза и злонамереност. Ние му прощаваме, Джейк. Бихте ли им предали?

Джейк беше поразен. Съзнаваше, че е зяпнал и че се взира невярващо в Джеф Ростън, но за няколко секунди просто не успя да се овладее. Как е възможно да простиш на пияницата, убил двамата ти синове преди по-малко от седемдесет и два часа? Замисли се за Хана, беше му почти невъобразимо да си я представи в ковчег. Би крещял за кърваво отмъщение.

Най-сетне успя да кимне. Да, ще им предам.

— Утре, когато погребем Кайл и Бо, когато се сбогуваме с тях, ще го сторим само с обич и с прошка. Няма място за омраза, Джейк.

Джейк преглътна мъчително и каза:

— Чернокожото момиче навън е дъщеря на Лети. Дъщеря на Симиън. Тя е моя служителка. Защо не й кажете лично?

Без да продума, Джеф се изправи и се запъти към вратата. Отвори я, следван от Джейк, излезе в чакалнята и погледна към Порша.

— Значи сте дъщеря на Симиън Ланг? — попита той и тя почти незабележимо потръпна.

Надигна се бавно, с лице към него и отговори:

— Да, господине.

— Майка ви ми изпрати много мило писмо. Моля ви да й благодарите.

— Добре, ще го направя — напрегнато отговори тя.

— Бихте ли предали и на баща си, че двамата със съпругата ми Ивлин му прощаваме за случилото се?

Порша закри устата си с ръка и в очите й бликнаха сълзи. Ростън пристъпи крачка напред и нежно я прегърна. После рязко се дръпна назад и повтори:

— Ние му прощаваме.

Той излезе от кантората без нито дума повече.

Двамата се взираха във вратата дълго след като той си тръгна. Бяха безмълвни, дълбоко развълнувани.

— Да затваряме и да се прибираме — каза накрая Джейк.