Кестеновия човек [bg]

Днешното представление е по-различно. Първата група деца демонстрират самолети, направени от клони и жълти и червени листа. Усмихнатите родители снимат с камери на мобилните си телефони. А за Тулин червено-жълтите листа дълго време ще й напомнят зловещия вид на осакатените тела на Лора Киер, Ан Сайер-Ласен и Джеси Квиум. Настроението й въобще не се подобрява, когато следващата група представя колекция от кестенови фигурки, събрани от класа.

Накрая е ред на Ле. Тя, Рамадан и още двама съученици застават пред амвона и започват да обясняват, че кестените могат да се ядат.

— Но първо, трябва да ги срежете, за да не се пукат във фурната. И трябва да се пекат при температура точно двеста двадесет и пет градуса, ни повече, ни по-малко. И тогава кестените могат да се подправят с олио и сол — казва Ле с ясен глас.

Тулин почти пада от изненада; в края на краищата това малко войнствено създание никога през живота си не се е интересувало, какво прави майка му в кухнята. Няколко ястия с печени кестени се предават на родителите за тестване и междувременно класната се обръща към Рамадан, който очевидно е забравил думите си:

— Е, Рамадан, какво трябва да се знае, ако ти се прииска да ядеш печени кестени?

— Първо трябва да изберете желания вид. Тези кестени се наричат ядливи.

— Точно така. Има много различни видове кестени, но могат да се ядат само ядливите.

Рамадан кимва, взема кестен в устата си и започва звучно да гризе плода. Родителите му с усмивка приемат одобрителните погледи на други възрастни. Класната разказва забавни подробности как децата сами са приготвяли кестените, предложени на родителите, но Тулин не я слуша. Нещо я блокира. Тя чувства как някаква тревога расте в нея и разбира причината за това едва в момента, в който родителите избухват в смях, реагирайки на следващата фраза на учителя.

— Какво искате да кажете, с това, че има много различни видове кестени? — Тулин бе закъсняла с въпроса, и сега звучи напълно извън темата. Учителката я гледа изненадано, както и някои възрастни, които се смееха на историята й. — Доколкото знам, има само два вида кестени: ядливи и такива, от които се правят кестенови фигури.

— Не, всъщност има много повече. Но сега Рамадан има нужда…

— Напълно ли сте сигурна в това?

— Като цяло съм сигурна. Но сега…

— И колко?

— Какво колко?

— Колко видове кестени има?

Смехът в класната стая заглъхва. Възрастните гледат към учителката и Тулин. И дори децата утихват. Въпросът на Ная бе прозвучал твърде грубо, не го бе задала учтиво, както първия, а почти със заповеден тон. Класната се колебае с отговора и се усмихва несигурно, без да разбира защо внезапно е изправена на изпит.