Катерина де Медичи [bg]

Шарл изръмжа.

– Достатъчно нещастен съм, мамо.

– Длъжен сте да се погрижите за трона. Да оставите наследници – напомних му.

Той погледна навъсено брат си, който се смееше с Марго и с младия херцог.

– Той ще ви даде наследници – промърмори и ми обърна гръб.

Продължих да наблюдавам Едуар и двамата млади мъже –

Робер-Луи и Линеройе, наскоро назначени в свитата на сина ми. Марго изучаваше Линеройе с одобрителен поглед. Гладко избръснат, за да изпъкват красивите му скули, той имаше съвършена кожа и брадичка с очарователна вдлъбнатина. Облеклото му и поклонът, с който поздрави Марго и Едуар, бяха пестеливо елегантни.

Същото не важеше за Робер-Луи, чиято руса коса изглеждаше почти бяла. Имаше малък, топчест нос и груби устни. Носеше жакет от бял сатен с розова кадифена пелерина. Поклони се мимоходом, сграбчи ръката на Едуар и разказа шега, която изстреля неодобрително нагоре сивите вежди на кардинала на Лорен. Едуар обаче се засмя и потупа Робер-Луи по гърба, а той се усмихна на другите с пародийно самодоволство.

Няколко часа сновях из залата и разговарях любезно с гостите. Най-сетне се натъкнах на Едуар, застанал сам близо до един от фонтаните. Пристъпих към него и едва не се задуших от натрапчивата миризма на портокалови цветове.

– Миришете по-добре, слава богу – подкачих го.

Той ми се усмихна, без да отлепя очи от Шарл и Марго, които обикаляха залата ръка за ръка.

– Сестра ми явно не остава без компания напоследък – отбеляза Едуар.

– Шарл отказва да се ожени – прошепнах. – Посъветва ме да разчитам на вас за наследници. – Замълчах. – Обмислях дълго коя е най-подходящата съпруга за вас. Писах на Елизабет Английска. Отзова се благосклонно.

Той се събуди рязко от унеса.

– Тази крава? Ако искате наследници, намерете нещо по-добро от плешива вещица със сакат крак.

– Едуар, ще бъдете крал на Англия – укорих го.

Той въздъхна дълбоко.

– Готов съм на всичко за вас и за Франция, мамо... с изключение на това.

– Щом Елизабет не ви харесва, коя тогава? – намръщих се аз.

– Никоя – отвърна бързо той и се върна при Гиз и Линеройе, които продължаваха да следят Марго със сластни погледи.

Сметнах дръзкия отказ на Едуар за мимолетно упорство и реших отново да подхвана темата още същата вечер. Гостите обаче ме спираха на всяка крачка. Стана късно, а гуляйджиите – включително Едуар – не се разотиваха. Аз също не се оттеглих, защото исках да ме изслуша.

Победата в Жарнак най-после доведе до многообещаващи преговори с хугенотите. Приех със задоволство разведряването, повярвала, че войната наистина е приключила.

Предишната нощ обаче сънувах кошмар, изпълнен с крясъците на хиляди невинни жертви. Събудих се ужасена и до сутринта размишлявах трескаво как да предотвратя нова война между хугенотите и католиците.