Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
До мен Марго – самата тя истинско бижу в сапфирена рокля – въздъхна замечтано, впила поглед в него. По време на войната Марго пишеше на брат си почти всеки ден и кореспонденцията им ги сближи повече от всякога. Тя се спусна да го прегърне и му заговори развълнувано. Кардиналът на Лорен и младият му племенник Анри приближиха да поздравят херцога. Наблюдавах ги, ала гъргоренето на фонтаните заглушаваше думите им.
Двайсетгодишният Анри, херцог Дьо Гиз, притежаваше самоувереност на мъж, свикнал да властва. Не беше красив – малката козя брада подчертаваше заострената му челюст; в малките му очи тлееше същата арогантна амбиция, каквато съзирах в погледа на баща му. Гиз обаче притежаваше буден ум и докато говореше, Марго се разкикоти и вдигна ветрилото си, за да скрие нервния си смях. На два пъти Гиз се приведе над ръката ѝ и я целуна, а после я задържа, сякаш не искаше да я пусне. Понякога Гиз се накланяше толкова близо до нея, че устните му аха да докоснат лицето ѝ. С поаленели страни Марго улавяше ръката на брат си, несъзнателно търсейки закрила.
Шарл застана до мен и прошепна:
– Приближите ли още малко, ще го поваля на земята.
– Струва ми се, че я ухажва, Ваше Величество. Изляза ли права, ще ви помогна да го съборите – отвърнах ведро аз.
Той изсумтя.
– Не Гиз! Едуар... Гледайте как ѝ се умилква.
Зацъках раздразнено с език.
– За бога, Шарл, затъжил се е за Марго след дългата война! Колкото до херцог Дьо Гиз, сестра ви вече е зряла жена. Обмислям подходящи партии за нея. И за вас.
Шарл изръмжа.
– Достатъчно нещастен съм, мамо.
– Длъжен сте да се погрижите за трона. Да оставите наследници – напомних му.
Той погледна навъсено брат си, който се смееше с Марго и с младия херцог.
– Той ще ви даде наследници – промърмори и ми обърна гръб.
Продължих да наблюдавам Едуар и двамата млади мъже –
Робер-Луи и Линеройе, наскоро назначени в свитата на сина ми. Марго изучаваше Линеройе с одобрителен поглед. Гладко избръснат, за да изпъкват красивите му скули, той имаше съвършена кожа и брадичка с очарователна вдлъбнатина. Облеклото му и поклонът, с който поздрави Марго и Едуар, бяха пестеливо елегантни.
Същото не важеше за Робер-Луи, чиято руса коса изглеждаше почти бяла. Имаше малък, топчест нос и груби устни. Носеше жакет от бял сатен с розова кадифена пелерина. Поклони се мимоходом, сграбчи ръката на Едуар и разказа шега, която изстреля неодобрително нагоре сивите вежди на кардинала на Лорен. Едуар обаче се засмя и потупа Робер-Луи по гърба, а той се усмихна на другите с пародийно самодоволство.
Няколко часа сновях из залата и разговарях любезно с гостите. Най-сетне се натъкнах на Едуар, застанал сам близо до един от фонтаните. Пристъпих към него и едва не се задуших от натрапчивата миризма на портокалови цветове.
– Миришете по-добре, слава богу – подкачих го.
Той ми се усмихна, без да отлепя очи от Шарл и Марго, които обикаляха залата ръка за ръка.
– Сестра ми явно не остава без компания напоследък – отбеляза Едуар.
– Шарл отказва да се ожени – прошепнах. – Посъветва ме да разчитам на вас за наследници. – Замълчах. – Обмислях дълго коя е най-подходящата съпруга за вас. Писах на Елизабет Английска. Отзова се благосклонно.
Той се събуди рязко от унеса.
– Тази крава? Ако искате наследници, намерете нещо по-добро от плешива вещица със сакат крак.
– Едуар, ще бъдете крал на Англия – укорих го.
Той въздъхна дълбоко.
– Готов съм на всичко за вас и за Франция, мамо... с изключение на това.
– Щом Елизабет не ви харесва, коя тогава? – намръщих се аз.
– Никоя – отвърна бързо той и се върна при Гиз и Линеройе, които продължаваха да следят Марго със сластни погледи.
Сметнах дръзкия отказ на Едуар за мимолетно упорство и реших отново да подхвана темата още същата вечер. Гостите обаче ме спираха на всяка крачка. Стана късно, а гуляйджиите – включително Едуар – не се разотиваха. Аз също не се оттеглих, защото исках да ме изслуша.
Победата в Жарнак най-после доведе до многообещаващи преговори с хугенотите. Приех със задоволство разведряването, повярвала, че войната наистина е приключила.
Предишната нощ обаче сънувах кошмар, изпълнен с крясъците на хиляди невинни жертви. Събудих се ужасена и до сутринта размишлявах трескаво как да предотвратя нова война между хугенотите и католиците.