Мемоарите на една гейша
- Автор: Голдън Артър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Барова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мемоарите на една гейша». Краткое содержание книги:
Продадена на девет години, красивата сивоока дъщеря на беден рибар става една от най-търсените гейши в квартала на удоволствията Гион. Тя получава изумително висока цена при наддаването за нейната девственост и години наред забавлява богатите и известните в чайните на Киото, докато накрая съдбата я отвежда в Ню Йорк. Четирийсет години по-късно, когато всички мъже в нейния живот са си отишли, прочутата Саюри повдига завесата пред един тайнствен, изчезващ свят.
Денят, в който си смених яката, беше един от най-щастливите в живота на Майка. Или поне изглеждаше по-доволна от когато и да било. По онова време нямах представа, но сега ми е напълно ясно какво си е мислела. Гейшата, за разлика от чиракуващата, е на разположение на един мъж за нещо повече от това да му налива чай, стига само условията да са подходящи. Заради връзката ми с Мамеха и моята популярност в Гион положението ми беше такова, че Майка имаше много причини за възторг, като възторг в нейния случай бе просто друга дума за пари.
Откакто дойдох в Ню Йорк, разбрах какво означава думата гейша за повечето европейци и американци. От време на време на изискани партита ме представят на една или друга млада жена в разкошни дрехи и бижута. Щом чуе, че някога съм била гейша в Киото, устата й се оформя в нещо като усмивка, макар краищата им да не се вдигат колкото е нужно. Жената не знае какво да каже! После бремето на разговора пада върху мъжа или жената, която ни е запознала — защото така и не научих достатъчно добре английски дори след цели три години тук. Междувременно не се и налага да се опитвам да кажа нещо, защото въпросната жена си мисли: „Боже мой!… Аз разговарям с проститутка.“ След миг обаче на помощ й идва нейният придружител — богат мъж, трийсет или четирийсет години по-възрастен от нея. Често се хващам, че се удивлявам защо тя не може да разбере колко много общо имаме всъщност двете с нея. Ами че тя е държанка, каквато и аз бях навремето.
Сигурна съм, че има много неща, които не знам за тези млади жени във великолепни дрехи, но често си мисля, че без богатите съпрузи или любовници много от тях щяха да се борят за оцеляване и може би нямаше да са толкова горди от себе си. Тази истина важи, разбира се, и за една първокласна гейша. За гейшата е прекрасно да ходи от парти на парти и да се ползва с популярност сред много мъже, но онази, която иска да стане звезда, е напълно зависима от това да има данна. Дори Мамеха, сама спечелила популярност благодарение на рекламна кампания, е щяла много скоро да загуби положението си и да си остане просто една от многото, ако баронът не е започнал да покрива разходите й и не е подпомогнал кариерата й.
Един ден след не повече от три седмици, откакто си смених яката, тъкмо обядвах набързо в гостната, когато Майка влезе, седна срещу мен на масата и дълго пуши лулата си. Четях списание, но го оставих от любезност, макар тя, изглежда, да не се канеше да ми каже кой знае какво. След известно време обаче остави лулата и заяви:
— Не бива да ядеш тези жълти мариновани зеленчуци. Ще ти съсипят зъбите. Погледни какво направиха с моите.
Не ми беше хрумвало, че е възможно да вини туршията за захабените си зъби. Когато най-сетне свърши да ми демонстрира устата си, тя грабна отново лулата си и изпусна облак дим.
— Леля обича жълта туршия, госпожо, а зъбите й са в ред — отбелязах.
— Кого го е грижа дали зъбите й са в ред? Хубавата й малка уста не носи пари. Кажи на готвачката да не ти дава повече такива неща. Във всеки случай не дойдох да ти говоря за туршия. А да ти кажа, че другата седмица по това време ще имаш данна.
— Данна! Но, госпожо, аз съм само на осемнайсет…
— Хацумомо нямаше данна, докато не навърши двайсет. И това, разбира се, не продължи… Трябва да си много доволна.
— О, да, много съм доволна. Но няма ли да ми отнема прекалено много от времето да го правя щастлив? Мамеха смята, че най-напред трябва да си създам име, което ще отнеме още няколко години.
— Мамеха! Какво разбира тя от бизнес? Следващия път, когато пожелая да разбера кога да се кикотя на парти, ще ида да попитам нея.
Днес младите момичета, дори японките, са свикнали да скачат от масата и да крещят на майките си, но по мое време ние се покланяхме, казвахме „да, госпожо“ и се извинявахме, че създаваме грижи. Точно това направих и аз.
— Остави деловите решения на мен — продължи Майка. — Само глупак би се отказал от предложение като това на Нобу Тошикадзу.
Сърцето ми едва не спря, като чух това. Беше очевидно, предполагам, че някой ден Нобу ще предложи да стане мой данна. В края на краищата преди няколко години той бе участвал в наддаването за моето мидзуаге и оттогава бе молил за компанията ми по-често от всеки друг. Не твърдя, че не ми бе минавала мисълта за подобна възможност, но никога не бях допускала, че това е истинският ми житейски път. В деня, когато за пръв път се срещнах с него на турнира по сумо, моят хороскоп гласеше: „Равновесие между добро и зло може да отвори вратите към съдбата.“