Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

Сара

Всичко се свеждаше до езиков въпрос.

„Можеш да мислиш само за онова, което умът ти е в състояние да опише“, каза си тя.

В продължение на два милиарда години системата от стройно организирани галактянски диалекти беше помагала на дишащите кислород раси да общуват помежду си с минимум недоразумения — строго логична семантична, синтактична и граматична структура. Но сега Сара смяташе, че тя е изиграла двойна роля — и да замъглява. Сложната култура на високо развити в техническо и интелектуално отношение същества бе отклонявана от определени теми. От определени възможности.

„Това може да е действителната причина, поради която са били изтребвани вълконските раси — помисли си тя. — Те навярно са били по-склонни да виждат онова, което не е трябвало да бъде виждано.

И някой не е искал да го допусне.“

Сара погледна през кристалния прозорец към рояците гигантски бодливи сфери, орбитираха с бясна скорост около плътна древна звезда. Подредени радиално и следвани от лъчи светлина, техните вътрешни страни като че ли едва не се допираха до изключително ярката повърхност. Онези, които живееха там — дълбоко в гравитационния кладенец на бялото джудже, — бяха подложени на мощно привличане, разпъващо всяка жива клетка.

Разбира се, в това се състоеше и смисълът да живеят там.

За разлика от Многоизмерния свят, обикновеният водороден метал не можеше да издържи на топлината и ужасното налягане. Ханес Суеси се бе опитал да обясни какви подсилени с полета материали са в състояние да устоят на такива сили, но Сара само се обърка от пороя неясни термини. Техниката далеч надхвърляше дивашкото й образование и й се струваше напълно божествена.

О, но математиката… това беше съвсем друг въпрос. Дори у дома, макар да разполагаше само с молив и хартия, тя се бе научила на всевъзможни хитри номера, за да описва безбройните начини, по които можеше да се нагъва, свива или разкъсва пространството — аналитични методи, неприсъщи на нормалната галактянска традиция.

Сега, когато разполагаше с някои от вълшебните машини на „Стрийкър“, Сара бе в състояние да извършва истински магии. Само с дума или жест караше във въздуха да се появяват прелестни карти и графики. Тензори се преобразяваха пред очите й. Трансформации на Тарски и функции на Такебаяши при най-малкия й каприз лесно се справяха с трансгранични интеграли и решаваха проблеми, които никой дигитален процесор не можеше да изчисли само с груба сила.

Дребната й шимска помощничка Прити мълчаливо извайваше форми със сръчните си ръце и им придаваше очертания, които се превръщаха в уравнения.

Уравнения, които представяха космос под напрежение.

„Иска ми се мъдрец Пурофски да можеше да види всичко това“, помисли си Сара.

Сякаш методите и компютрите само бяха чакали да реализират заедно пълния си потенциал. Под нейните напътствия те вече осъществяваха мечтата на стария й учител и доказваха, че древните концепции на Айнщайн и Ли в крайна сметка са валидни.

Навярно специалистите на Земята вече бяха постигнали всичко това — или открито, или тайно. И все пак Сара се чувстваше така, сякаш изследва девствени територии. Тези идеи хвърляха светлина върху бъдещето — и разкриваха бедствие от неописуем мащаб.